БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Не обичам приятелството, но обичам манипулирането

Валери Петров Димитров-Рибаров (мойсей)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл: Цикъл:"ХУМОР"

Откакто жена ми насила ме направи полу-поет и по-късно се запознах с поетите на България, очите ми се отвориха - престанах да обичам приятелството, но обикнах манипулирането. И знаете ли какво направих? Използвам тази голяма лъжа - приятелството, за да манипулирам наивните души на хората, доколкото и у тях все още има душа... Почувствах странна лекота в гърдите си, защото там нахлу приятната празнота на пустинята. Почувствах се горд, че съм се справил с постоянния си трепет, носещ ми само притеснения, което си е чиста патология, по мнението на местни специалисти. - Ти си вече Ангел! - каза ми една поетеса.- Моята врата е отворена за теб, но не ме карай да чакам дълго, защото нахлува хлад... - Не, аз съм Валери и се правя на Мо... - опитах са да обясня по стар навик, но ми хрумна, че може наистина да съм се променил. Така се започна всичко, така станах и Цар на магьосниците. На изпита за маьосник от класа - К, отговорих блестящо на въпросите "Що е Не-правене? Що е Не-любов?" но когато Председателят на Комисията -ККК, ми даде право да го питам нещо, аз изтърсих без въобще да мисля: - Нарисувай ми приятел! - Откъде да ти го нарисувам - отговори троснато и повече няма да ви казвам какво се случи по-нататък. Но ще отбележа само, че въпросът ми, превърнал се в заповед, автоматично ме направи Цар на магьосниците, а някои твърдят, че това са си просто едни манипулатори - от махленско ниво до вселенско. - Валери, ти си един голям лъжец! - първа ме разпозна моята малка, нежна японка, а пустинята в гърдите ми понечи да се преобърне, защото от това девойче към мен просто струи чиста невинност, а може би си въобразявам, поне на това имам право...Но нищо не се случи. Възхитеното ми безразличие, с което сутрин си пуша лулата, а на обяд си ям лещата, приготвена от годеницата ми Писана, взе връх. "Навярно тези симптоми са злощастни остатъци от взривената ми съвест, която се разнася над глобаланата пустиня?" - пробягна някаква мисъл в празната ми глава, но веднага я забравих. - Хей, МойХу! - / а това име идва от Мойсей и ХуЛиТе-р и означава мой тарикат / -ама, ти си най-големият тарикат, когото познавам.- прриглася и годеницата ми. - Успя да ме преметнеш. Казваш ми О,Писана, уж в знак на обич, разбрах че съм От,Писана, а ти просто си си описал химерата Приятелство и с нея измъчваш бедните женски души, докато ги изтръгнеш съвсем... Какво да й отговоря? Великата Котка ми показа, че пред нея не могат да минават номерата ми и затова и не се и опитвам. А тя не спира с въпросите си: - Кажи ми, Мо, кажи ми , Ху, как стана така, че ангелите остнахте без души, а блудниците под- път и над- път си спят с тях? - Много блудници мила, много спане пада и ангелите взеха да напускат пътя, завличани под-път и над-път! - опитвам се да я изманипулирам, но тя не мирясва: - Не Мо, има нещо друго? - отвръща ми недоверчиво. - Е, О,Писана... - опитвм се да й обясня, но тя ме прекъсва по котешки: - Не ми казвай Описана, защото така ме маипулираш. Ти си си описал друга, а искаш с едно описване да прибереш душите на всички поетеси. Аз съм си Писана, дъщеря на Цар Писан и твоя годеница и затова искам специално писане за мен. Запомни го най-после, защото ако избягам пак, няма да се върна вече...Ужасен си, да знаеш ... тарикат! - Добре Писе, добре душко, н не ми се карай, че ако и другите разберат, край с моето царуване. Ще стане ясно кой в същност управлява Вселената. Сега ще ти обясня всичко. Нарочно пуснахме полу-демокрацията, за да започнем реформата от Рая. Разпоредих се дяволите да вземат душите на ангелите, а тях пуснхме сред хората, за да може по този начин ние да си останем в Рая. - Така кажи бе, Мо! - скочи Котката на врата ми. - И аз мисля, че няма приятелство. А докато чакаш да ти долети някоя мисъл от яйцето на Вселаната, за да отговаряш на моите въпроси, ела да направим едно еротично дихание, с което да се манипулираме! - Така ли ще казваме вече на фелациото, мила? - питам я с почти човешко умиление, защото в тоналността на ероичното ни дихание пустинята в душата ми започва да се върти и точно тогава съм полу-магьосник и полу-човек, в което се корени и тайната ми, но няма да я споделям с никого.
2005-07-10