БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приказка за градинаря и неговата роза

Маргарита Илиева Досева (usmivka74)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

Имало едно време един градинар, в градината за която се грижел той разцъфтяла чудна роза. Той се влюбил от пръв поглед в нея, нямало нищо по-прекрасно от часовете около нея... Сякаш го разбирала, когато и говори, отвръщала му на милувките, поклащайки нежно цветовете си, за него любовта в живота ухаела на роза. Любимата му била украшението на градината, тъй много се гордеел с нея, искал ден и нощ да е край нея и да и се радва. Но лятото отминавало, дошла есента. Започнал да мисли как да запази своята роза от идващите студове. Един ден докъто я съзерцавал с влюбените си очи, дошъл вятъра, който трябвало да подготви земята за студа и зимата, но когато видял градинаря тъй улисан по своята любима роза не посмял да духне веднага, за да не я отнесе пред очите му, утихнал и му заговорил: - Е градинарьо, твоята любов е тъй голяма, че не бих могъл да си затворя очите пред нея, затова ще ти дам възможност да запазиш твоята прекрасна роза, ей сега ще духна и ще я разпилея, за да не полети след мен ти я откъсни и остави за себе си! Нека още малко във ваза домът ти украси!- дал му малко време и се приготвил да изпълни задачата си, напълнил бузи....и задържал дъха си в очакване. Градинаря се засуетил, размислил се... Как да я откъсне, как, та нали ще я боли, та нали ще я унищожи!? Бързо влюбения градинар прегърнал розата, за да я запази с тялото си, а с двете си шепи обхванал цвета и, вятъра духнал, а после отминал....Тогава градинаря се отдръпнал от розата. Първом разтворил двете си ръце, а в тях изпомачкан бил цвета, от красотата й нищо не останало, само малки червени листенца... Цялото му тяло било изподрано. Заплакал горко, как силно го боляло задето погубил най-любимото си цвете, самият той да я унищожи... Поплакъл си за най-съваршенната, която тъй безжалостно погубил, как сам погубил и своето сърце, как щял да живее от тук нататъка!? Тъй в мъка и печал изкарал той зимата, дори не забелязал кога дошла отново пролетта, очите му не виждали живота, не виждали слънцето, не виждали зараждащия се живот в неговата градина, той все мислел за своята погубена розичка. Докъто един ден там, на същия розов цвят се събудила нова, още по-прекрасна от предишната чудна роза, тогава той разбрал, обречена била онази красота, не би могла да бъде спасена неговата розичка. Сама природата решила, да я направи бодлива и я е създала така, да цъфне в пълната си красота, а после с вятъра да си отива, след време още по красива през пролетта да се пробуди и любовта отново да пробуди...
2005-06-16