БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДИДИ - ЖИВОЛОК

Жанета Димитрова Маринова (jane)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл: Приказки

Някъде накрай света
в най-красивата страна,
гдето райски птици пеят,
рози приказни виреят
има весело дете.
Диди всеки го зове.
Татко, мама нямат мира,
тя да пита все не спира,
вечно палава, игрива
и чаровно закачлива.

*****************

Диди има си сестриче,
най-забавното мъниче.
Тя му гука, нежно пее,
а пък то се смее, смее.
Щом порасне, за ръчичка,
ще го води тя самичка
на театър и на кино
и ще гледат “Буратино”.
На принцеси ще играят.
Тайничко ще си мечтаят
все за приказни премени
и галантни джентълмени…

****************

Как се случи, за беда,
бебето се разболя.
Пламна малката главица,
клюмна палава ръчица.
Маминка през сълзи гледа
разтревожена и бледа.
“Мамичко, кажи защо,
тъй си тъжна, за какво?
Та нали е доктор тати!
Болестта ще си изпати!”
Плахо мама се усмихна.
Диди в скута й притихна.
Татко малката прослушва,
дълго, дълго се ослушва.
Разтревожено погледна
и до мама той приседна.
Нещо тихо й прошепна,
но гласът му странно трепна.
Всички лекари са тук,
не проронват нито звук.
Мама тихичко ридае,
сърчицето веч не трае.

****************

Ех, да можеше да стана
аз вълшебница голяма,
щях със палка чудотворна
свойта сила животворна
мигом в бебето да влея.
Но … вълшебства не умея!”
Нечие гласче пошепна,
нежно като бриз потрепна:
“Ти момиченце, си смело.
Във беда не свеждаш чело.
Двете с теб на Живолок,
ще дадем добър урок.”
Свърна Дидето главица,
поразтри очи с ръчица.
Сън ли е това - не знае,
фея истинска комай е!
Тъй прозрачна и неземна,
нежна, прелестна, вълшебна.
“Ти коя си хубавице,
на звездиците сестрице?
Кой е Живолок, кажи?
Що за мъка ти тежи?”
“Добротворка ме зоват,
черни мисли ме гнетят!
Живолок, магьосник груб,
оковал е Здраволюб -
брат на феите добри,
що за вечно здраве бди.
Злият маг от всички болни
смуче сили животворни
и със всеки час и миг
по е силен и велик.
Пред магиите му зли,
ний безсилни сме сами.
Но легенда има стара:
“Любовта надвива звяра.”
О, ако във теб дете,
цветето Любов расте,
помогни да победим,
всички болни да спасим”
Дидето от гняв гори,
не изчаква миг дори:
“ Хайде! Бързо да вървим!
Магът зъл ще победим!”
Отлетяха в далнините,
нейде там към планините.

******************

Тишината е красива
и река шуми пенлива.
Облачетата без звук,
като захарен памук,
странно формите преливат
и един във друг се вливат.
А шумят във хор листата
чудна пролетна соната.
Вятърът със шлейф въздушен
прави всеки лист послушен.
Композитор, диригент,
той във верния момент
ще засвири на обой -
страшно като вълчи вой.
Всички листи ще бесуват,
шумно ще се разбунтуват.
Ако ли със флейта лека,
той подеме песен мека,
звук вълшебен вред лети,
всяко листче в транс шепти…

********************

Денем в горските шубраци
птиченце им дава знаци.
А светулчици рояк,
пръскат вечерния мрак.
Най-накрая, уморени,
спряха сред ели зелени.
И, о чудо -старец бял,
мъдрост с векове набрал,
мигом тук се появи
и усмихнат поздрави:
“Бог добро да ти даде,
мое слънчево дете!
Що те води в тоз шубрак,
где не стъпва людски крак?
Виждам, че ми водиш гост…
Хлебецът ми - малко прост,
но дано ви услади.
Тук седни, та почини!
Хай’, па внучката, Биляна,
мойта пъргава отмяна,
ще ви стори билков чай,
както само тя си знай.”
“Ех, сполай ти, бай Горане!
Не е време за седяне!
С Диди тръгнали сме дружно,
туй да сторим що е нужно,
Живолока да сразим
и земята да спасим.
Зная, че мъдрец си стар.
Ти си горския знахар.
Само тебе имам вяра.
Как да победиме звяра?”
“Трудно е това, да знаеш,
после да се не покаеш!
Господ сили да ви дава,
че нататък … страшно става! …
Но, вземи ей таз отвара,
по рецепта много стара.
Знай, напръскаш ли злодея,
с капчица до две от нея,
мигом той ще се смали
и в трева преобрази.
Благославям ви и аз!
Ха сега, на добър час!”

***********************

Във гората път се гуши,
край реката лъкатуши.
И по него тихо, леко
те се носят надалеко.
Въздухът, кристално чист,
сякаш че трепти златист.
Но… в гората, виж гори
буен огън в рой искри.
А край него три девици,
три красавици сестрици,
там на пънчета седят
и разпалено спорят:
“О, недей да ми говориш!
Няма смисъл с мен да спориш.
И за слепите е ясно,
няма нищо по-прекрасно,
тук под този небосвод
от чудесен, сладък плод.”
“Позволи да отговоря!
Тук със тебе ще поспоря.
Но едва ли плодовете,
знаем го добре и двете,
могат някого нахрани,
та дори да са отбрани.
Витамини, минерали,
всичко от земята сбрали,
зеленчуците, сестричко,
превъзхождат ги във всичко!”
“Моля ви, за миг поспрете,
че омръзнахте ми двете!
Най е важна Чистотата!
Мръсна е уви Земята!
Болестите пощуряха!
Набезите им не спряха!
Куп фосфати и нитрати
звяра по полята прати
и напълни със боклуци
плодове и зеленчуци.
Трябва Майката Природа
да се пази не от мода.
Не, закона не е строг!
Знае само Господ бог,
колко болни ден след ден
Живолок прибира в плен!”
Чула името ужасно,
Дидето изхълца гласно.
“Кой е там! Не ни лъжи!
Бързо тук се покажи!
Ако си предател - звяр,
в служба на врага ни стар,
не очаквай ти пощада,
кожата ти ще пострада!”
“Туй съм аз, сестрици родни,
спрете думите злокобни!”
Феята пред тях застана,
в свойта приказна премяна.
Щом сестрите я видяха,
те от радост засияха.
“Добротворка! Гледай ти!
Тук край огъня седни!
Разкажи ни, где изчезна,
сякаш че потъна в бездна!”
“Ще разкажа, потърпете,
гостенката посрещнете.
Тя е силна и сърцата
с любовта си е богата.
Помня истина една :
Само с нея - Любовта,
можем звяра да убием,
болестите да надвием.
Ако Дидето успее
и света ще оцелее!”
Феите я поздравиха,
лекичко се поклониха.
После седнаха на чай,
своя план открай до край,
точно те да преценят,
че не могат да грешат.
Четири вълшебни палки
сбраха те - звездици малки
осветиха в миг гората.
Сякаш пукна се зората!
После светлината странна
леко върху Диди падна.
А когато се разсея,
тя усети че във нея,
сила огнена кипи,
смелото сърце тупти!
Феята на Чистотата
стъкленица чудновата
закачливо и подаде
и загадъчно додаде:
“ В мъничкото стъкълце,
мое палаво дете,
няма никакво вълшебство,
ала най-добро е средство.
То микробите убива,
от земята ги изтрива.
Чудно ли, кажи, ти стана?
Туй сапунена е пяна!”
Литна плодовата фея,
Зеленчуковата - с нея.
Скоро върнаха се двете
с чудна кошница в ръцете,
пълна с плод и зеленчук.
О, какво ли няма тук!
Добротворка приближи,
кошничката в миг смали.
“Живолок - врага ни лют -
с вироломството прочут,
да ни победи успя,
и дома ни завладя.
Влезеш ли в палата ти,
брат ни бързо намери.
Кошницата му предай!
Той ще ти помогне, знай!
С теб да дойда, как желая,
но …уви, не мога, зная!
Замъкът ни бащин, роден,
днес за нас е гроб злокобен
и не мога да рискувам,
тук със теб ще се сбогувам.
Е, сега върви…върви…
повече не се бави!”

*******************

Тръгна Дидето засмяна,
силна, смела и голяма!
“Хей, момиченце, поспри,
за другар и мен вземи!”
“Кой ме вика?… Таралежко!…
Мъничък си, бодлидрешко!
Там, къде отивам аз,
ще загубиш ум и глас!”
“Ти за мен не се грижи,
във торбата ме сложи.
Аз да ти помогна мога.
Инак … ще умра в тревога!”
“Е добре, бъди ми стража.
Как, кажи, да ти откажа!”

*******************

Там в гората недалече,
замъка се вижда вече.
Покрай портите от дъб
странни стражи се тълпят.
Пазят първата змии,
сякаш, че земята ври.
Вторите, не са по-слаби -
само гущери и жаби.
Покрай третата жужат,
цял рояк мухи летят.
Паяци накрай висят,
своето везмо плетат.
“Ех, за тази паплач вредна,
хитрина е май потребна” -
скочи Ежко от торбата,
превъртя се на земята.
Към змиите се затича,
да ги хапва той обича.
В ужас всички запълзяха
и на жаби налетяха.
Жаби от змиите бягат,
но мухи в корема слагат.
Разлетяха се мухите,
вкупом бръмнаха сестрите.
Ах, попаднаха за зло
в паяжинено кълбо.
Мятат се във ужас луди -
насекоми и влечуги.
А без никаква заплаха
Диди влезе във палата.
Щъкат вътре само злоби,
разни вируси, микроби.
Те са войните на Звяра
и жестоки са без мяра.
Ето че сганта зловеща,
яростно върви насреща
и протяга пипалата
към краката, към главата…
Скачат и ужасно пискат -
да уплашат Диди искат.
Но детето бързо взе
мъничкото стъкълце
и войската насъбрана
тя напръска мигом с пяна …
Грозни викове и страх…
няма и следа от тях!!!
И така, до тук добре,
ала после накъде?
Где ли в замъка огромен
Здраволюб седи затворен.
Виж, светулчицата пак
с лампичка й дава знак.
И отведе тя детето,
във подземието, гдето
Здраволюб тъгува сам,
прикован за стълб голям.
Щом Диана се показа,
слисан, тихо той й каза:
“Как момиче, тук дойде?
Звярът ще те изяде!”
“О, ще видим кой - кого?
/Много пила съм млеко/.” -
Диди смигна дяволито
и подаде тихо, скрито
кошничката с плодове.
Щом вълшебникът я взе,
страшна сила в миг доби
и веригите строши.
“Да вървим, детенце смело.
Да довършим наш’то дело.
Ала знай, че Живолока
има стража остроока.
Болестите се редуват,
пред покоите будуват.
С тях, едничък, мога аз
да се справя тук завчас.
Щом борбата с тях подхвана,
продължавай ти по плана!”
Тихо те се приближиха
и зад ъгъла се скриха.
Първият стражар пострада,
Здраволюб го изненада.
Той от ужас закрещя,
щом вълшебника съзря.
Болестите туй видяха
и на помощ дотърчаха.
Ала силен и могъщ
Здраволюб е вездесъщ.
Като кукли ги премята,
разпиля ги по земята.
“Зная, той ще ги срази,
здраво ще ги подреди -
Диди тихичко си рече -
И за мен е време вече!”
Във покоите на Звяра,
влезе тя пропита с вяра.
Ще се бие до победа!
Живолок втрещен я гледа.
“Как е влязъл тоз мъник?!!”
 И нададе грозен вик:
”Кой те пусна тука? Стража!
Негодяи! Ще ви смажа!”
Но на виковете зли,
няма отговор, уви.
Той на Дидето крещи:
”Дечко малък, ти сгреши!
Щом попаднеш ми в ръцете,
няма веч да видиш цвете!”
“Чуй ме, слушай Живолок,
не мисли се ти за бог.
Тук съм, не за да се крия!
Теб, злодейо, ще убия!”
“Ха-ха-ха, от смях ще падна!
Дръжте ме, че ще припадна! …
Ти дете, не си с ума си!
Що ли не седя в дома си!”
Диди повече не спори,
а торбичката отвори.
Там отварата намери!
Живолок се разтрепери.
“Ох, детенце, пощади ме.
Толкоз строго не съди ме!
Няма вече да греша,
думата си ще сдържа!
Не, не пръскай ме с това…!”
Но поклати тя глава.
Знае истина прастара -
ти на злите нямай вяра! …
И напръска Живолок.
Той превърна се на смок,
после сви се и смали
в зла трева със сто бодли.
Буря страшна се изви
и небето в огън ври,
и тресе се тъй земята,
че ще срине цял палата.
После плавно, леко стихна,
всичко странно пак утихна.
Рози китни разцъфтяха.
Птиците отвред запяха.
Ето феите красиви
върнаха се тук щастливи.
Диди радостно целуват,
що да и дарят умуват.
“Мили феи, ще призная,
много силно аз желая:
бебчето да оздравее,
пак да чувам как се смее!”
Здраволюб усмихнат кимна
и високо я повдигна.
Феите ги обкръжиха
и ръцете доближиха.
“Ний даряваме ти сила,
и със божия закрила,
вечно Диде ще добруваш,
всяка болест ще лекуваш!”
И докато разбере:
кой, защо и откъде? -
сякаш вихър я понесе
и във къщи я отнесе.

*******************

А над детското креватче,
мама още горко плаче.
Диди тихичко надзърна,
после бебето прегърна.
Невъзможното се случи -
сила бебето получи.
Болестта се изпари
и във дън земя се скри.
Във почуда гледат всички,
пери бебчето ръчички.
И загука, засия,
здравичко се пак засмя.

……………………………

Учените не разбират.
Нищичко не подозират.
“…Не, колега, не спорете…
…Моля ви се, но сравнете …
… На това ще отговоря…
… Моля, моля, с вас ще споря…”

……………………………………

Диди смига ни с очи:
“Тихо-о! … Тайната пази! …”
2003-01-28