Previous Next

Глътка тишина

Времето,
забравило за мен,
препуска бясно
край прозорците.
Отнесе като вихър
часовете.
Поисках да го спра
и да отпия бавно
глътка тишина.
Страхувах се
от необмисленото утре,
когато пак ще има лято.
И няма да успея
да се скрия
в себе си.

Търсене