БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На дъщеря ми

Мария Райнова Петрова (mag2002)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Мое мило момиче!
Като свещ си на вятъра.
Като птица за пролет дошла.
Като стръкче - небето ти ведро
... копринено, къс синева.
И в очите ти слънчева обич -
твойта длан гали друга ръка.
А в сърцето ми майчино, клето
се надига тревожна вълна:
Неусетно порастна детето,
просто стана красива жена...
Ще прости ли безбройните нощи,
през които била съм далеч,
ще забрави ли тъжните утрини,
неполучило ласка от мен...?
Не забравяй, че те обичам!
Вярвай, нося безбройни вини:
за пропуснати  утрини бели,
за зелени поляни,
за мечти от божур...
Нося кръста на жребий, нелек,
но съм горда, че ти си Човек!
2005-05-10