БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Огън

Петър Чернев Чернев (Anduril)

Раздел: Поеми и цикли стихотворения  Цикъл: Душевни излияния

Огън Стоя вечерта, вперил поглед в камината, и гледам огънят, предал си величествен лик, как се разраства, сякаш лети, и смело се впуска, към нови земи. И чувам писъците жални, на сухите дървета, превръщащи се в прах, оплакващи съдбите си реални, за тях животът бил е вечен страх. И когато вляза някога в гора, чувам вечно тези писъци, които с пукот отекват и бавно отшумяват, докато не дойдат отново, дървари с каруци, и тогава се отново нейде извисяват. Писъци пълни със страх и печал, не искат да се превърнат те в пепел, мръсна кал, но сляпа е тяхната, клета съдба, и в огъня ги праща, безмълвна и зла. И питате, как мога да обичам, това спонтанно, неприкрито зло, как мога, в него да се вричам, щом на света, е ненужно то било. В заблуда изпадате всички уви, защото в това, което на пръв поглед е зло, не виждате вие и нужда дори, да откриете скритото нещо добро. Че нуждата има от огънят жесток, е видно дори за слепият, ала мъдър пророк, дърветата също я откриха и жертвайки се, приеха за своя съдба, да служат на огъня, с тях да стопли света. В тоз ред на мисли, не мога да спра, душевните си мъки, в огъня да излея, това може да ми коства, дори и смъртта, защото без душа останал, не мога да живея. Чувствам как огънят ме обвива, в спокойствие, странен на вид полусън, от който да се измъкна, дори не копнея, защото изпитвам безмерна любов, към пламтящият пън, в чиято саможертва, виждам същата тази любов, заради която, за близките си да се жертвам, съм вечно готов. Затуй обичам огъня, защото досущ е той, като живота човешки, от малка искрица запалва се и се превръща във пламък, бавно прераства във огън, величествен, силен, младежки, и извисява се високо, горд като камък, после полека загубва, от блясъка на своята слава, и в пепел безжизнена се накрая превръща, жалък, ненужен, отхвърлен без слава, нещастен и самотен се в пръстта той завръща. Но както смисъл има, в този кратък живот, през който огънят ни топли и пази от студа жесток, тъй смисъл има и в живота на човека, когато топли той сърцата на хората, предлагайки утеха. Повярвайте, щастлив съм аз да знам, че ме е имало на този свят, и не напразно съм живял, за мен животът бил е неизмерно богат. Защото ако запалиш, във човешката душа, дори и една мъничка искра, която да го топли вечно и да пази спомена за теб, то не непразно си живял, през тоз почти цял век. Но ако загубите уви, тази своя искра, която напътствала е вашата съдба, то пламък друг ще се появи, и животът ви до корен, ще изгори. На пепел ще стане вашата душа, и не само няколко дървета, а цяла гора, ще падне в дан, на вашата омраза, която душата ви е пропила като проказа. Защото огънят, лишен веднъж от смисъл, загубва мяра, граници и орисан, той се изправя в цялата си мощ, погубвайки всяка твар, изпаднала в немощ. Докато навсякъде се възцари, непрогледен мрак, който да се разбие, уви няма как, и сам сте, лутате се в тъмнината, на мъртвите души, сред долината. Загубвате и смисъл за живот, приятели, роднини, идентичност, дори и да откриете свещенният кивот, не ще да ви измъкне той, от омразата, към собствената личност. Затуй, внимавайте със вашата искра, на злото лесно би се подчинила тя, ако забравите вий що е любовта, която грее във човешките сърца. И в края, на моите слова, ще подкрепя ги, с истина една, че който вечно, подарявал е любов, в замяна, получил е вечен живот, живее той, в хорските сърца, далече от злото на света.
2005-04-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)