БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Спомен за Прометей

Диляна Димитрова Тинева (азз)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Бе зелено, бе до болка зелено И сълзяха очите. Беше лято студено и се давеха дните. Беше тихо, разпътено, И висеше отчаяно Над разголено щастие време тъжно-разкаяно. Беше светло и слънцето Пресушаваше устните, То се молеше- времето- на минути пропуснати... Тихо литна орелът на гнева им със бремето там, където безпаметно го очакваше времето.
2005-04-24