БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

За дядото, ряпата и Кен-гуруто

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл:

Прибрал се дядото от нивата и викнал още от вратата:
- Доньес!
Припнала бабата като младо яре и наредила масата. Сложила двете очукани ракиени канчета и плетената дамаджана. Седнал дядото, както бил с калните дрехи, запотен и брадясал и налял щедри порции светая мъченичица в канчетата. Надигнал своето, чукнал се с бабата и се огледал за мезе:
- Твойта мама! - креснал, възбуден къде от ракията, къде от младите жетварки, дето пеят нейде в полето, дядото - Дей репата?
- Ами, дядо, - постреснала се бабката - нали остана само една за разсад. Дай ся да си караме само на ракийца, че догодина до амина да имаме повечко мезенце.
Поуспокоил се дядото, пийнал някое канче ракия, станало му блажено на душицата и кротко захъркал на масата. Дип, че нямал салата да не си удря главата в масата след петата ракия.

***
Минала жетвата и дядото се хванал да сади ряпа.Сял той сял, дорде най-сетне я посадил всичката. Цяла зима карали с бабата на ракия и замезвали сладки спомени за дните, когато имало ряпа, а компания им правили само розовите мишки. През това време ряпата расла и расла, та порасла чак до другия край на земята - Австралия!

***
meanwhile somewhere in Australia...
Двама аборигени седели под едно евкалиптово дърво и единият се оплаквал на другия, че вече цяла седмица откак си е купил нов бумеранг и още не може да изхвърли стария, когато нещо го погъделичкало по кутрето на левия крак. Погледнал той и видял другия край на ряпата, но скоро забравил за случката и продължил да се тормози със стария си бумеранг.

***
отново в България...
Събудил се една слънчева сутрин дядото и още от леглото си помислил, че е време да се бере ряпа. Отишъл той в градинката си и я напънал. Ряпата не помръднала. Дръпнал той с всичка сила и ряпата поддала, та тръгнала да излиза.

meanwhile somewhere in Australia...
Двамата аборигени отново стояли под евкалипта, когато видели онова гъделичкащото да си тръгва. Без много да му мислят единият скокнал, та го хванал, а другият го прегърнал като мадама приятеля си моторист, та затеглили заедно.

отново в България...
Усетил дядото, че ряпата отново потеглила надолу, макар да я стискал с грубите си лапи челичени, та викнал на бабата:
- Бабо, ма! Яла тук да помагаш, че на ряпата и поникнаха краченца и сега е фукнала да ми бяга.
Бабата, която тази зима видяла какво ли не, оставила хляба, що месила, та се завтекла да помага на дядото. Задърпали заедно и понеже векторите на двете дърпащи страни се оказали равни по сила и противоположни по посока ряпата отказала да се помръдне и на йота (който знае какво е йота, да свирка (няма я/го в никоя измервателна система (а как обичам скоби не е истина!!!)))
Дядото, който на младини се увличал по физиката, се сетил каква причина държи ряпата в състояние на равновесие и подвикнал на внучката:
- Мари, стига си игра с тоя пес. Дедо ти и баба ти не могат сами да издърпат ряпата. Или тя има краченца, или некви аборигени в Австралия искат да ни я вземат от ръчичките. Те, аборигените, са такива, ни орат, ни жънат, само свиват.
Тук дядото щял да се отплесне на тази тема, та чак докторска дисертация можел да защити, защото освен физик си падал и малко философ, но внучката си го знаела що за идиотин е, затова се наредила зад бабата и дружно задърпали.

Видели австралийците, че ряпата отново им се изплъзва, но в тоя момент край тях минало едно Kен-гуру, което с удоволствие се присъединило към дърпащите. Те, кенгуратата, са такива животни, видят ли опашка нищо не може да ги спре да не се наредят и те.

Дядото пак усетил равновесието и свирнал на кучето. А имал една каракачанка, дето мамата си джасала. Яде всичко, особено обича деца и е по-умно от средностатистическия ТВ зрител. И не говори. Та с помощта на Балкан (така се казвала каракачанката), ряпата отново поела към нашата мила, родна страна.

Единият абориген обаче също си имал куче. Свирнал той и кучето Динго пристигнало в галоп и отново се върнали на старото положение.

Тогава котката видяла какво става, та се наредила и тя да помага. Не вярвам да е било заради ряпата, та котка ряпа яде ли? нежели заради купона.

Усетили двамата аборигени, че отново губят по точки, а вече предвкусвали ряпата... Не се сетили кой още могат да викнат да помага, та единият извадил един коз, поне да спрат времето и да могат да поразмислят на спокойствие. Надърпали се зверски и изпаднали в пацифизъм!
- Е, копеле, са що я дърпаме тая ряпа?
- Ба ли го, копеле, хич даже не е честно. Баси, дядото си я е садил, а ние наготово искаме само да я издърпаме. Хем си имаме к'во да дърпаме тук...
- Хахахахахаха, глей слънцето как блести.
- Ама верно, много здраво блести, хахахахахаха

Така се отнасяли те в дълбокомислени разговори, но ги прекъснал трети глас:
- Шшш, пичове, аре ставайте, бе!

Огледали се те стреснати и видели една въображаема коала, която се наредила след Динго и отново въвела цялата система в състояние на покой.

Тук дядото се сетил за мишките, дето цяла зима му правили компания. Помислил си, а те розовите мишлета са телепатчета такива едни и веднага пристигнал техният водач да дърпа наравно с дядото, бабата, унуката, кучето и котката.

Ряпата пак тръгнала нагоре, а козът свършил. Отчаяли се аборигените, но тук Кен-гуруто спасило положението. Бръкнала си Кенга в джоба и извадила Ру. Ру вместо да скача, както обичал да прави, примерно, се наредил най-отзад и напрегнал яки мишци, та задърпали двамата аборигени, Кенга, Динго, въображаемата коала и Ру.
Дърпали, дърпали, дърпали...
Дърпали, дърпали, дърпали...

***
Прааааас. И не кучето се скъсало на две, а се скъсали едновременно двата края на ряпата. При дядото останала само главата, а при аборигените само опашката. На ряпата и излязъл въздуха от дупките и се смалила, та се скрила в центъра на земята.

***
А внучката получила стипендия за Австралия и ходила да се напушва с коалата.


2005-04-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)