БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Камбаната

Калин Гарабедян (гаро)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Разкази без име (проза)

 Красиви са изографисаните стени на старата църква. Повечето са образи на светци, привличащи с мистиката на съвършенството си и всички в смисъл на набожна екзалтация и спокойствие. Но една фигура в ъгъла на студената северна стена, няма лице, нито ореол и нейното тяло е тъмно и приведено. Мисля, че изобразява смъртта. Смъртта като демон, който не прилича на дебелите сини гълъби, които кацат и се припичат ежедневно по первазите, но може би наподобява враната от старата камбанария.

Миналата есен я видях, когато се изгубваше към голите полета с живи плетове в търсене на другар за зимния студ. Пред църквата за нея нямаше повече място. Слънчевите лъчи трудно проправяха път през сивотата на небето. Затова навярно тя търсеше място за почивка на уморените си криле, под сянката на изваяните гънки на робата от тъмни облаци.

Гълъбите останаха тук, близо до перваза. Продължиха да се надпреварват със скитниците за слънчевите лъчи.

Изображението от ъгъла им предложи своето. Но те не го приеха и кацаха само в проекцията му, която се навеждаше толкова далеч извън перпендикуляра, че оставаше твърде много извън сянката, сякаш търсеше някой. Всяка вечер пропълзяваше в нов ъгъл, прокудена от гръдта на камъка, чиито център изглежда пазеше наряд между две дрямки на камбаната.

Неусетно самотното изображение порасна. За да заобича светлината, през деня сядаше зад трелите, с признателна благодарност за своя нощен подслон. Може би, бе работа на вярата и времето, но постепенно то изгуби своята твърдост и студено излъчване.

Днес, след дългите часове на пролетна светлина, песента на камбаната завърши „След радост – не тъгувай!“.

Моята малка врана се завърна. Прелетя над църковните ограждения, изплъзнала се от зимния студ. Направи рязък полукръг, минавайки току пред гълъбите по перваза, като на парад, удари се в камбаната и тупна на земята в краката на хората, изумени от този танц. Тогава някои се запитаха „какво прави тази черна птица тук?“, а други им отвръщаха „само малка мъртва птица“.

Вечерта изображенито се наведе. Обърна гръб на гълъбите. Взе птицата в прегръдката си, приюти я в сянката си и се изгуби.

Стената остана сама.


2005-04-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)