БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Една душа /на Петя Дубарова/

Деяна Йорданова Василева (dany_vassileva)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:


/на Петя Дубарова/

Една душа сред море от хора
търси красотата, търси за себе си простора,
една душа - чиста, горда и невинна
от неразбраните любящи с шум си отива -
оклеветена и забравена от всички,
сякаш никога не е живяла,
а толкоз скръб и болка носи
на приятели, баща и Майка!

Млада и засмяна, лъчезарна и красива
тя слънце била е, когато се усмихва
сърцата студени с пръстите си нежни
галела е леко, неустетно сякаш
за техните болежки лек била е.

Цял свят на колене й пада
и пита се тъжен, изтерзан -
'Защо така направи!?'
Кой виновен в оня ден е бил,
та след делото му грозно,
но неволно сърцето й убил!

Една душа, обречена да страда,
тя търсела е друго, търсела е правда,
но ето: уморена, тиха и смирена
просто в сън потъва - за мига,
за да я види Майка ужасена, а след ней - и света!


Изпълнена с любов към всичко светло,
тя най-светла е била - ах, слънце, лято и морето -
на доброто и красивото е дъщеря
и сякаш пратена от Бога тук при нас
да ни учи на живот, да научим как
не със гордост и упорство грозно
човек постига своята мечта,
да ни учи как красивото да просим,
от неправдата опасна как да се боим,
да знаем доброто да обикнем
и от злото - как да се спасим.

Нежно, бяло момиче
в ковчега тежък лежи.
Спокойствие и тишина излъчват
детските й чисти черти.
Косата тъмна, красиво разпиляна
на челцето бяло се е едва допряла,
и като пеперуда нежна,уморена
кацнало е там венчето нейно -
венчето на смъртта!
В бяла рокля пременена,
тя от всички там е НАЙ,
за да остане така - непроменена
до вечността - от своя край,
да остави раната в сърце дълбоко,
да убие вярата последна, та и после
да пребъде в паметта ни вечно.

Ето, затваря се капакът тежък
и ликът любим
сякаш потъва в бездна от сълзи
вик отчаян на Майка бедна,
тъжен поглед за сбогуване последно,
за да трябва после бавно, тежко
всеки сам по пътя да поеме,
гръб на нея да обърне,
да опита да забрави,
стоновете тежки да приглъхнат
и празнотата във сърцето, бедното,
така да остави, защото
не може отново
да се замести с друга такава.

4.IV.2005