БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Тошиба - българската сила

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Споделено - писма/автобиографично  Цикъл: Приказки от Дъждоград

Станах късно; телефонът ми звъни. - Ало, да? - Хер Щефанов? Не мога да се възприема като господин Стефанов. Какъв господин съм аз с измачканите тениски и овехтелите джинси. Даже и за Господин за един ден не ставам. Тук е друго, тук Хер е нещо нормално, Оказва се, че ме търсят от G+H, трябват им спешно работници за нощна смяна в Тошиба. Явно наистина са я закършили, защото след последния скандал преди близо две години не са ме викали. Имах два месеца без лекции пред себе си, затова се съгласих да поработя малко. <Лирично отклонение> В края на 90-те понятието гастарбайтер придоби нов смисъл. Днес то вече е моралноостаряло, а на негово място дойдаха щудентарбайтерите. Студентска виза за Германия се взима сравнително леко, а и това е една от малкото страни в ЕС, които нямат студентски такси (все още). Само в Регенсбург има близо 500 българи, от които едно 90% учат икономика. Право на работа имаш само за три месеца, но голяма част от хората са дошли тук да изкарат някое евро и работят по 6-7-8 месеца, а ако могат и повече. Къде нелегално, къде фирмата ги покрива и нещата си пасват. Отивам в офиса на фирмата, натоварвам се на бусчето и Еди, руснакът шофьор подкарва сякаш е тренирал години наред на маршрутките в София. Няма такъв шофьор! Миналия път изби огледалото на една паркирана кола, но днес нещо е изпаднал в меланхолия, в града кара кротко с 90. Показвам си пропуска на входа и влизам във фабриката. Лудницата е абсолютна. Трябва да работя от 15:15 до 23:00, но докато се сработят всички линии, докато ми намерят работа минават 20-30 минути. Не че се оплаквам. Аз съм на транспорта, карам колички към лагера. Работят 5-6 линии, понякога 10. Няма значение, аз трябва да закарам количката с готовите лаптопи в склада. Мятам първата на гръб, влача я към лагера, каката от Магдебург (нищо общо с баварците няма, вЕрвайте ми) ми казва къде да я сложа и се връщам в продукцията. Качвам другата на гръб и си вкарвам вътрешно успокоение, че след час е първата пауза. Дърпам количка след количка. Чувствам се като пича от сокобана (дето вървеше на 8086 (аз съм го цъкал на ИЗОТ)). Количка. Трябва да и намеря място в лагера. Добрата новина е, че мога и назад да ги дърпам. Не съм ограничен само с бутане! Количката е количка е количка е количка. Запълвам свободните места. След всяка линия ми става все по-леко и по-леко. Сузана! Моето вдъхновение!!! Добре че си ти унгарско девойче (хайде да си разбием илюзиите, ОК? (Сузана е на 27 и за нея ще има отделна глава в приказките от Дъждоград (обещавам!!! (да бе, да))). С нея си пускаме по някоя реплика всеки път щом очите ти се срещнат и с всеки поглед усещам нещо ммм (като по Керуак ("Сатори в Париж" + "Сварих си ориз; изядох го."), но го скатавам някъде далече, далече (дали?)... "Времето лети безпощадно бързо остаряваш ти А миг след това замръзваш и в някой прекрасен слънчев ден земята грабва те в плен Леден полъх и безкрайна тъмнина" Бързо да, но не чак толкова! Почивката е само след няма и час и главният герой излиза на полянката да се порадва на идващата пролет (за нея говорихме в предната приказка). Сядам в "За Зен" на тревата и бивам отрупан с въпроси: - Ама ти медитираш ли? - Не! Просто така си стоя в Лотос (ах!, как не понасям миризмата им!!!). Кефя се на идеята да усещам гущерчето в близката дупка до мен. - Ама ако медитираш и ти преча да те оставя сам. Е как? Как да отрежа девойче 86-ти набор, задаващо ми подобни въпроси??? - Не, споко. - Даже ставам от тревата. - Малко ми захладня, ако искаш да влезем вътре. Влизаме вътре и "македонското девойче" (всъщност тя е от Кюстендил) се оплаква. Купила си е млекце от Norma и трудно проумява факта: - Какво е това? ("какво е това; щум, вой, крясъци") Такова малко млекце, а е 3.5 процента Fett??? Може би се сблъсквам с най-трудната задача в живота си! Да обясня на човек учещ ИКОНОМИКА разликата между това да си купиш млекце с 3.5% мазнина (50 грамово) и това, че eigentlich процента мазнината не зависи от КОЛИЧЕСТВОТО Stoff! Трябваше да си остана навън. Сузи разбира това, което и говоря (макар и с моя немски). С нея разговорите сякаш се водят на друго ниво (или съм здраво (ама много здраво) хлътнал?) Можем да си говорим и за гъби; и за Иисус и за .... В библията гъбите не се споменават много, много; вафличките са друга тема. Почивката свири отбой; нарамвам поредната количка и потеглям към склада. Тук е пусто... "Сам съм, други няма!". Стоварвам палета и се качвам на количката. Подкарвам я като тротинетка. В коридора се разминавам с товарища от Израел (пича учи медицина, но който не вярва трябва да го види - Евреин с Лопата!; кара колички, заедно с мен; разликата е, че на мен ми мрънкат като си играя с тОртинетките, а той минава сух измежду (как обичам тази дума!) капките; кара и не му правят проблеми). Връщам се пбратно; вземам нова палета и я карам към склада. Лошото е, че вече втора седмица работя и за първ път минавам ниво!: - Не ги вкарвай под регалите; само колкото да напълниш част от склада. Това е реплика на хърватина. Сякаш нямат дума етажерка! Е, може и да нямат де. Те на радиото ДУМАТ слушьалница... Или нещо подобно... Набутвам поредната палета под реагалите. Гледам, че е станало 23:00. "Времето е наше!" Казвам на всичките германци (1 на брой) Tschüß; потеглям към съблекалнята и се моля утре да е по-леко простотия... Всичко, отново се повтаря до безкрай...
2005-04-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)