БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Seal - Seal IV

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

 

Белязан от Господ

Благословен с великолепен глас с характерна бленда и силен соул фийлинг, Сийл направи фурор в началото на 90-те, напомни за класата си в средата на десетилетието и постепенно изчезна безследно в края му. След тежък период на пълно отричане и неверие от страна на колеги, приятели и издатели, в началото на новия век той възкръсва по-силен от всякога досега. Четвъртият му албум е по-добър от първите три взети заедно, а те не бяха никак лоши. Този път певецът с белязано лице е направил колекция от 11 страхотни песни, сред които просто няма празно. Днес това се среща сравнително често дори при не толкова уважавани изпълнители – примерно Ен Синк, ако сте си правили труда да изслушате внимателно цял техен албум. Разликата е, че при Сийл всичко е истинско, неподправено, искрено. И това си личи. Все по-рядко можем да чуем толкова истинска поп музика. Заслугата за разнообразието и свежарския аранжимент е на старото куче Тревър Хорн. Но...! Иначе перфектният албум е предназначен някак за аудитория над 30-те. Не че саундът е досаден, но успехът на денс версията на “My Vision”, която се въртя до скъсване по радиостанциите, илюстрира за какво става дума. А именно – годината е 2003 и поп музиката е за некадърници (знаете кои), а не за таланти като Сийл. Тези прекрасни песни плачат за денс ритми в хаус, транс (спомнете си, че най-големият хит на Сийл е прото-трансът “Killer"…) и дръм-енд-бейс стилистика. Или сложете хип-хоп ритъм на “Let Me Roll” и кажете с какво е по-лоша от кой да е мегахит на Нели. Схващате ли идеята? Въпреки тази забележка, имаме един голям албум в спокойна тоналност, с отлични песни, изпълнени перфектно от талантлив певец с фантастичен глас. Колкото повече го слушам, толкова повече осъзнавам, че няма начин да му сложа по-ниска оценка от най-високата.


Оценка - 5


Публикувано в сп. Ритъм бр. 74/2003 г