БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Дон Жуан"

Емел Зия Хасанова (лейди_дриймър)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

Той работеше в перилното отделение на хотел "Висоти". Работата му се състоеше в гладенето на вече изпраните дрехи. Той имаше особени методи в изкуството на гладенето. Умееше да преценява много точно подходящата за всяка материя температура и никога не гладеше дрехите от опаковата им страна. Нпротив, обръщаше лицевата им страна и прокарваше горещата ютия по естествените багри на всяка дреха. Вече отдавна никой не се притесняваше, че той ще изгори някоя дреха. През всичките пет години, откакто той беше на тази дръжност, никога не беше допускал такава грешка. Той беше особняк. Затворен, потаен, мълчалив - човек, от когото всички странят. Не се усмихваше много. Често виждаха как на лицето му се отпечатваше едва доловима особена усмивка, когато гледаше някоя ракля, пола или каквати и да било женска дреха. Никой не знаешеистинското му име. Говореха за него като за Дон Жуан, но никога не се обръщаха с този прякор към него. Особено след смразяващия поглед, който беше отправил към шивача, а след това и към целия персонал, когато шивачът се осмели да се обърне към него с прочутото му прозвище. Оттогава му викаха Джак. Беше им неприятен и им напомняше за Джак-изкормвача, но никой не смееше даизкаже тази мисъл на глас. Разбираха в погледите си единодушието си по въпроса и това им беше достатъчно. Джак беше доволен от работата си. Той обичаше да глади женски дрехи. Зад рецепцията на хотела имаше една завеса с дупчица на нивото на очите му. Той обичаше да се прокрадва до нея и да наблюдава незабелязано как гостите на хотела пристигаха и предаваха дрехите си за пране. Особено жените. Тези нежни, красиви, чувствителни създания предаваха роклите, полите, ризите и бельото си в ръцете на персонала, за да ги получат отново съвсем чисти и прецизно изгладени. Джак запомняше лицата им и дрехите им; той запомняше телата им и разпознаваше изпраните дрехи, които му доставяха. Джак обичаше да глади женски дрехи; най-много обичаше да глади рокли. Той си представяше тялото на жената, облечено в роклята; ютията се превръщаше в собствената му ръка и виждаше как я прокарва по тялото й. Божествено тяло, тръпнещо под допира му, с кожа с цвета на какаово мляко, с тънки изящни женствени ръце, с прекрасни заоблени тръпнещи бедра, на които той, Джак, беше господар. Той ги владееше, той ги галеше, прокарваше дланта си по пълните им гърди, по ребрата, по корема, поглаждаше пъпа им и продължаваше по ханша и надолу по бедрата... Това не просто го възбуждаше, то го подлудяваше. Той копнееше за истинска женска плът... Всеки петък, след работа той се спотаяваше до близкия бар и дебнеше за поредната жертва. Избираше си винаги такива, каквито въображението му създаваше през цялата седмица. Издебваше ги изотзад и ги упояваше. После ги пренасяше в едно изоставено мазе, включваше ютията и прокарваше "ръка" по телата им. Спираше едва когато цялото мазе се вмиришеше на изгоряла плът. Жертвите му не можеха да крещят. Той запушваше предвидливо устите им и те агонизираха от болката, която им причиняваше горещата ютия, докато накрая предаваха богу дух. В полицията ги водеха изчезнали. Никой не можвшв да открие телата им, защото Джак беше открил чудесен способ да ги скрива. Изхвърляше месата им на кучетата, а костите, дрехите и скъпоценностите на жертвите си складираше във варели и накрая ги изгаряше. Запазваше само главите им - тези сгърчени от болка и ужас, бели като платно и с изцъклени очи лица. Правеше си колекция за спомен...
2005-03-13