ЗА ДЪЖДА

В дъжда да търсиш вдъхновение,
направо си е загуба на време.
Макар че хиляди поети
описват струите разлети
и облаците слънцето закрили,
мъгли старателно обвили,
със паяжина мокрите полета,
подтискайки земята клета.
След тез небесни водопади
остават мътни кални вади,
студени, мокри булеварди.
Звънят изцъклени витрини
и пушат зъзнещи комини.
Това за някой е идилия!
"Къде е музата ти? Скри ли я?
Да пишеш за деня дъждовен?
По-лесно се възпява помен.
Морето ако видиш само,
макар и толкова голямо,
как мрази облаците черни
и как настръхва щом ги мерне.
Каква ужасна съпротива,
война е туй, шега не бива.
На бой вълните си то свиква
и вятър облаци изтиква
далеч, далече там зад плажа 
усеща се дъхът му влажен.
В борба неравна, през сезоните
взаимно враговете гонят се,
през зимата и есента,
войната в полза на дъжда.
Но пролет, слънце ли изгрей,
морето след победи грей.

Търсене