БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Опазиха вярата

Здравко Иванов Димов (благословения)

Раздел: Поеми и цикли стихотворения  Цикъл:

И Търновград падна,

славната българска твърд.

Летопис начна страдна

с кръв из пронизана гръд.

 

Грях ли, Господи, сторихме,

Че тъй ни остави?

Не на Теб ли се молехме,

Че веч` ни забрави?

 

Мечът ръждяса, мъждракът се скърши,

шлемът се счупи, хоругвата в кал.

Перото клеяса, буквата свърши,

писачът ръката си дръпна, всичко недал.

 

Не теб ли се, Господи, кланяхме,

не Твойта ли книга писахме?

Не Теб ли се, Боже, осланяхме,

не Твойта ли воля искахме?

 

Затлачи се изворът, секна.

Зло се избълва без мяра.

В едната жила цяла текна

не мъст, ни кръв, а вяра.

 

Господи, не Теб ли дирехме,

не в пътя Ти ли стъпвахме?

Не по Твойта ли угода мислехме,

не с Теб ли в боя си влизахме?

 

Отрасълът български биде премазан,

и вярата стъпкана от сгански нога,

но верският корен не биде прерязан –

кой би Бога изтръгнал от наште сърца?

 

Стига сме питали –

има воля по-горна от людската.

Стига се лутали –

има промисъл по-мъдра от плътската!

 

Разруха небивала стигна тази земя.

Престанаха сърцата да бъдат нива.

Сеячите се пръснаха, спря се дъждът,

Но кой ще вярата спре да бъде жива?

 

Господи, храмът Ти остана

не каменен, а неръкотворен.

Даже под сянката врана,

даже под робство затворен.

 

Поискаха я, вярата, накрая,

заставиха им неписан пророк.

В безсилие какво им остая?

Да им отнемат Единия Бог.

 

Господи, вейки изтръгват от клоните.

И цели дървета посичат.

И песен ни станаха воплите,

че с друго ни име наричат.

 

Не успяха въпреки сечта,

кръвта и люлката отсечена.

И малко по малко притихна глъчта

в земята на робство обречена.

 

Господи, ще чакаме, чакаме, чакаме.

Ден идва, има приготвен, и час

Свободни да излезем от черната сянка,

Да види светът и себе си ние, че има ни нас.

 

Изтече пясъкът между пръстите на времето.

Пробуди се народът за ново Възраждане.

Родиха се хората за отмахване бремето,

Себе си дали в свободата за вграждане.

 

Господи, Тебе хвала,

че чу нашия вик!

Изпрати в таз` робска тъма

победния вик.

 

“Свобода или смърт!” –

това да чуе врагът,

че Бог е нашата твърд.

И утре ще е както сега.


2005-03-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)