БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Как да задържим любовта

Венцислав Николов Михайлов (венцис)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл: дежурни приказки

КАК ДА ЗАДЪРЖИМ ЛЮБОВТА

Винаги съм се чудил какво да направя, за да ми върви в любовта. Искам като харесам някоя жена- моя да е. Как да съм неотразим – но не заради пари, власт или физика - и без това ги нямам! След известен период на лутане открих слабото място на жените. За щастие това не бе нито едно от горните три неща. Те не ги харесват. Честно! Дали ще е депутатка, спортистка или звезда от “Плейбой”- всички като една казват, че искат мъжа да е романтичен и с чувство за хумор. А някой държат само на чувството за хумор. Отлично! Така и така когато другите правеха пари- аз четях вицове. Когато всички се потяха във фитнесзалите гледайки плакати на Арнолд или Ван-Дам, аз ходех на кино и гледах  Лесли Нилсен и Пиер Ришар. Когато всичките ми приятели се пръснаха по разни партии и партийки- аз им се смеех. Горките - сега те имат власт , а аз имам ключа към женската любов.

Затова нямаше нищо по-естествено когато точно навръх Новата 2004 година се запознах с една жена от класа. Голям купон, в голяма къща и там в голямата компания аз, който разказвам виц след виц, а между вицовете правех духовити комплименти на дамите около мен. Особено на една от тях-Марина. Голяма любов от пръв поглед. Но зимата си е зима-разходите големи и когато моята приятелка ми поискаше някакво леко финансиране- знаете-ток, парно, дрехи, аз и отвръщах с вица за двамата електричари и бабичката и тя се смееше. А пък за Празника на влюбените и подарих стихотворение –

“ Любовта ни е гореща 

И не защото пестим

Ще празнуваме с леща,

денят на Свети Валентин”,

Не бяхме се смели толкова досега. Всичко бе така романтично и изпълнено с хумор, че неусетно дойде и празника на жената. И аз като на всеки празник, отново приготвих подарък. Но не нещо скъпо- да речем бижу или козметика. А нещо романтично и свежо. Една картичка, а на нея пишеше: “Празнуваме не само защото това е 8 март –празника за жената, а защото мила моя това са нашите най-щастливи 9 седмици и половина! Първите 9 седмици и половина от 2004-та!” – Ах! Тогава в този така романтичен момент аз видях сълзи в очите й. За последно. Защото тя просто ми каза “Не трябваше, скъпи. Толкова хумор и романтика не мога да понеса!”. Обърна се и си тръгна. След малко се върна и ми каза, че всъщност аз трябва да си ходя, тъй като тя си е у дома. Крачейки през града си мислех къде сгреших, че не успях да задържа любовта на моя живот- дали не ми трябваха май и онези другите три неща. Сигурно е така?! И тогава ми светна- какъв глупак съм само. Всичко е в оня стих за девете седмици и т.н.-просто бях навлязъл в друга територия. Само заради този стих ще е- няма начин. Марина е видяла в мен вместо романтик с чувство за хумор, циник с боксьорски маниери,власт и пари…напълно достатъчно да загубя любовта й.

ВЕНЦИСЛАВ МИХАЙЛОВ- Венцис

           E-mail: vencis@dir.bg


2005-03-04