БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Автобусът

Светослав Станев Петков (пето7)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

Автобусът свистеше по пътя, намокрен от току-що падналия дъжд. Беше почти шест часът. Студеният вятър брулеше последните кафяво-жълти листа от дърветата, някои от които се залепваха даже по стъклата на автобуса. Профилът на планините вече тъмнееше. Асен леко придремваше, но с премрежени очи поглеждаше плахо към оголените бедра на неговата съседка,  която често придърпваше късата си пола, за да прикрие това, което искаше да покаже. От време на време му се приискваше много да я заговори, но вродената му стеснителност го възпираше и той пак потъваше в мълчание. Той не можеше да преодолее с годините този страх да заговори пръв някоя жена, която му харесваше. Понякога лъскавите нишки на чорапогащника й проблясваха до него предизвикателно и сякаш го пробождаха в сърцето.

- Знаете ли кога ще пристигнем в Л.? - изтръгна с мъка въпроса, на който знаеше отговора.

- Гъстата тъмнина се разреди и изведнъж младата жена сякаш омекна. Устните й потрепнаха и тя неволно погали лъскавите си бедра.

- Предполагам, че след половин час ще стигнем.

Гласчето й беше толкова тънко и нежно, че Асен трепна развълнуван.

- Дано да не вали - опита се той да продължи разговора.

- Далече ли ще ходите? - полюбопитства тя, като раздвижи краката си, които заблестяха като сребърни.

- Всъщност, да, около два километра пеша. А пък съм си забравил чадъра. Извинете, забравих да Ви се представя, Асен . Много се радвам да се запозная с Вас.

- Не бързайте толкова да се радвате - язвително забеляза тя.

- Простете, че бях толкова груб с Вас. Чувствам се много неловко.

- По- добре ми разкажете за себе си. Щом сте решили да ме притежавате.

- Моля Ви - обади се Асен съкрушен, - не съм искал да кажа…

- Не сте искал, но си го мислите.

Бедрата й отново се раздвижиха и тя ги преметна едно върху друго.

- Знаете ли, аз отивам по работа в град Л. И всъщност…

- Искате да кажете, че няма къде да ме заведете?

Той за миг изпита желание да докосне ръцете й в тъмния автобус, да погали онези неспокойни искрящи бедра, да отпусне глава на рамото на тази толкова пряма жена. Асен не можеше да й разкаже, че отиваше при Вера, при която ходеше от пет години. Тя го чакаше по халат и пантофи, разпуснала дългата си коса, с димяша цигара в ръка.

- Мога да Ви заведа на ресторант - подхвърли той без никаква надежда.

- А след това?

Асен замълча. “Къде ли да я заведе? Може би на хотел. Ами ако Вера разбере?

Той се обръща към непознатата. Усеща миризмата на парфюма й - фин облак от жасмин и праскова, който сякаш го зове за страстна целувка и нещо повече. Но той не смее да я докосне, нито да й каже нещо. Усеща се като пълен глупак.

Той затваря очи и ги отваря. Тя е до него в тъмното, никой не ги вижда. Обръща главата си към него и го гледа, без да се усмихва. Той я поглъща с очи. Скован като ученик.

- Защо млъкнахте - нарушава тя неловката тишина. - Значи няма къде да ме заведете?

Асен иска да й каже, че би желал да отидат в някой малка стаичка, да се заключат и … Сякаш чужда ръка хваща неговата и я поставя върху лъскавите бедра. Тя стои свита върху ръба на автобусната седалка. Той плъзга пръстите си нескопосано и достига коленете. Сега тя го фиксира неспокойно.

- Защо не говориш? - избухна тихо тя.. - Опипваш ме като ученичка в квартално кино, без  да кажеш даже “обичам те”.

Съзнанието на Асен беше замъглено, той я душеше като куче, опиянен от уханието й, плах и несигурен в желанието си да я опознае.

-  Хайде, бъдете мила и ми кажете какво ще правите тази вечер.

- Ах, вече ми омръзна - отсече грубо тя, като се засмя кокетно и му обърна гръб. Той съвсем се обърка, не знаеше досаждаше ли й, като й говореше с този сериозен тон. В опитите си да завоюва тази жена, търсеше някакъв подход, навярно воден от плътското желание. Сякаш съзнаваше, че след малко тя ще слезе от тъмния автобус и ще го остави сам него, жадния за любов и нежност. Асен не знаеше дали съседката му харесваше, но се чувстваше оплетен в някаква тънка  непреодолима мрежа, тласкаща го към любовни приключения.

Изведнъж тя се обърна към него и каза:

- Не Ви ли омръзна това най-сетне. Ако си решил да си поиграеш с мен… Дори не ми казахте досега една нежна дума.

- Искате ли да се поразходим?

- Съжалявам, покани  жена си, сладострастнико.

- Нямам жена.

- Това всъщност за мен е без значение. Ще продължите ли да ме съблазнявате? Желаете ли ме наистина?

- Ти си толкова пряма, че …

- Аз съм много властна, така че ако попаднеш в ръцете ми…

Асен се извърна към младата жена и погледна неволно ръцете й, вмъкнати между лъщящите бедра. Тя изглеждаше  доста елегантна. Платинено-русата й коса блестеше. Предположи, че е десетина  години по-възрастен от нея. Той се намести по-удобно на седалката.

- Защо не говорите каквото Ви дойде на ум? Винаги ли сте такъв дървеняк - изстреля тя поредния си изстрел.

- Искате да ви приказвам, каквото ми хрумне?

- Разбира се, ще ти бъде по-лесно.

Той се надвеси над нея и докосна носа си до бузата й.

- Мисля, че си много сладка.

- Аз пък мисля, че трябва малко да изчакаме. Ще се видим на връщане в неделя следобед.

Тя изведнъж стана и се отправи напред, намери празна седалка и седна.

                                       ***

Добре измокрен, той позвъни. Вратата се отвори и се появи тя, с неизменния си халат на голо и димящата цигара в ръка.

- Влизаю, влизай, колко си мокър.

- Забравих си чадъра.

Той свали мокрите дрехи, обу чехлите, които му поднесе и влезе в хола. Тук се чувстваше като у дома си. Тези стени го познаваха, на него му харесваше да бъде между тях, да си пийва ракийка със салатка, да освобождава напрежението си, натрупано преез седмицата. Знаеше какво ще се случи, сякаш беше по разписание.

- Липсвах ли ти през седмицата? - попита го нежно Вера. Както обикновено, много - отговори Асен и сам се ужаси от отговора си.

Тяхната връзка се свеждаше до неговите посещения през уикенда, когато той потъваше в нейното топло и вече малко налято тяло и пиеше нежност от топлите, влажни и отпуснати устни. Тя не беше в първа младост, но го даряваше щедро с бликащия си сексапил, сякаш пазен цяла седмица за него. Той не беше я канил никога в София, не бяха излизали на кино и ли нещо подобно.

- Искаш ли да чуеш нещо интересно - каза тя.

 Той погледна учуден. Тук интересни неща не ставаха. Освен любов пред телевизора леко подпийнали.

- Чакам една приятелка.

- Кога ще дойде?

- Би трябвало тази вечер.

- Искаш да кажеш, че няма да можем да се…

- Защо, ако побързаш и не си губиш времето в приказки.

- Без така да си пийнем? - озадачи се той.

- Да, без да си пийнем. Няма ли да можеш? -  погледна го насмешливо тя.

“Какво пък, малко разнообразие” - помисли си Асен.

- Не ме ли обичаш повече? - приближи се Вера към него и го притисна с огромната си гръд.

Той знаеше, че вече нищо не можеше да я спре. Тя ставаше алчна, стръвна и ненаситна. От него се искаше само покорство.

- Ще имаме ли време попита задъхан той.

- Има време, има - шеепнеше тя и го яздеше в любимата си поза, като от време на време дърпаше сладостно дим от цигарата си.

Тъкмо вече стенеше, изпънала тялото и главата си нагоре в сладострастен гърч, когато се позвъни. Те спряха стреснати.

- Добре, че свършихме. Сигурно е Мила. Скрий се в банята, аз ще отворя.

Асен се вмъкна в банята, грабнал дрехите си на куп. Когато гостенката влезе в хола, той се усети, че беше забравил панталона си на пода. След малко Вера отвори вратата на банята и му подаде панталона.

- Е, Мила го видя, но ти не се притеснявай, тя ми е приятелка.

Той се облече, пооправи се и влезе при жените.

Но какво да види - това беше тя, феята от автобуса с лъщящите бедра. Беше прекрасна.

 


2005-03-03