БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Домашна помощница

Светослав Станев Петков (пето7)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

 

- Нямаш ли намерение да напуснеш тази къща? - попитах младото момиче, което лежеше в леглото ми.

-  А къде да отида? Там съм си добре. Мъжете са си втълпили, че всяка жена търси брак и се страхуват от венчалната халка още след първото преспиване.

- Не случайно Наполеон е казал: “Единствената победа в любовта е бягството” -  добавям дълбокомислено.

Марина, младата госпожица, е наистина опитна в любовта. Имаше голяма уста и очи, които просто казваха: “Ела, вземи ме”. Не случайно мъжете я преследваха неудържимо.

- Ти сега с кого спиш? Със сина ли?- питам с люпопитство.

- Е, и с бащата, разбира се. Все пак той плаща добре.

Тя загаси нервно цигарата си в пепелника до леглото и продължи.;

- Първият ми  беше един съдия. Тогава още не знаех, че е почти правило да спя със своя работодател. Тогава бях само на 16 години и девствена. Първите три седмици не ми обръщаше никакво внимание. Беше над 50 години, но изглеждаше много добре за годините си.

Аз започнах да я галя по по едното бедро, от което тя потръпваше, очевидно възбудена.

- Кога се случи за първи път - се заинтересувах.

- Една вечер неговата госпожа не беше в къщи - беше заминала при майка си. Той ме извика в кабинета си и без нито дума спокойно се съблече, сякаш търсеше ефекта от това. “Отпусни се - каза ми той. - Цялата нощ е пред нас” - Наля по една чаша коняк и ми предложи и аз да се съблека.

- Ти доброволно ли се съблече?

- Колкото и да ме упрекваш, бях замаяна и от коняка, и от голотата му. Отдадох му се твърде сковано. На него, обаче, изглежда му хареса, защото ми даде 50 долара. Това беше колкото едномесечната ми заплата.

- Хайде, Марина, не се преструвай. Какво изпита тогава?

- Върви по дяволите. Има ли значение дали ми е било хубаво тогава?

- Защо се разсърди, питам те от любопитство.

- Тогава бях беззащитна, срамежлива и малко уплашена. Щом толкова се интересуваш, отначало за малко изпитах болка и после голяма наслада. Бас държа, че никога не си дефлорирал девствена…

- Точно затова те питам. Ти коя зодия си?

- Аз съм Скорпион, а както знаеш той е превъзходен ловец през нощта. Ти ще кажеш, че мъжете ме харесват, защото съм лесна… Аз ти казвам, че не аз, а мъжете сте лесни.

В гласа й сякаш прозвуча почти отвращение.

- За съжаление повечето мъже, при които съм работила, са старчоци. Само че те са много изобретателни, внимателни, но всички са ексхибиционисти. Е, понякога ме карат да правя едни неща…

- Сигурно не винаги успяваш да се задоволиш?

- Глупости, винаги ще се намери някой млад мъж. Обаче вече имам доста солидна сметка в банката. Прости ми, ако съм те шокирала.

Нежните й пръсти заиграха по тялото ми. Очите й проблясваха закачливо. Предчувствах, че скоро ще ме погълне като скорпион.

- Знаеш ли, че ние скорпионите сме големи егоисти, не обичаме да делим с никого нищо. Най-смешното е, че при скорпионите няма истинско съвокупление.

Пръстите й все повече ме омесваха и аз слушах с помътнен поглед разказа за скорпионската й същност.

- Мъжкият не се люби с партньорката си, а я довлича, стиснал любовно щипките й до смерматозоидите си, които е складирал в специални пакетчета.  Затова след такъв акт женската се нахвърля върху любовника си и го разкъсва.

- Ще те помоля да не постъпваш така с мене - опитвам се да я омилостивя, но тя вече е неудържима и аз разбирам защо старчоците са готови да пожертват скучните си съпруги. Мариела е като вулкан. Тя се люби така, сякаш й е за последен път.

- Веднъж, тази курва, съпругата  де, на моя последния, реши да ме изгони. Явно се досещаше, че мъжът й беше луд по мен. Непрекъснато ми увеличаваше работата. Просто не знаех какво да правя. Аз я презирах, мразех, завиждах и какво ли не. Господинът пък ме преследваше като сатир. А синът им ме гледаше толкова влюбено, че аз реших да му помогна да стане мъж.

- На колко години беше  той.

- На петнайсет. Беше много вълнуващо. Да му станеш първа. А освен това…

- Какво освен това?

- Той беше готов на всичко и аз можех да получа точно това, на което го учех.

- А майка му, не успя ли да научи?

- О, тя беше много разярена от неверния си съпруг и търсеше как да си отмъсти и на мен, и на него. Моля да ме извиниш, че толкова лошо говоря. И когато вече бях в безиходица, веднъж…

- Най-после - възкликнах, - сега става още по-интересно. Разкажи ми по-подробно, не ме измъчвай.

- Добре - съгласи се тя - веднъж госпожата ме изпрати да пазарувам, което щеше да ме забави няколко часа. Обаче вместо да изляза веднага, аз се забавих и реших да се разхубавя, защото знам ли, може да ми излезе късмета. След около четвърт час се пъзвъня и госпожата отвори незабавно. Аз се спотаих уплашено.

Тя замълча, сякаш отново се върна в нейната слугинска стаичка.

- Защо спря - попитах нетърпеливо - сега трябва да разкажеш съвсем точно тази невероятна история.

- Най-ужасното беше, че аз чувах всичко през цялото време.

- А позна ли кой е мъжът?

- О, това беше най-невероятното. Слушах ги напрегната, но след това се отпуснах и даже се възбудих. Все пак правеха едни такива неща, а аз като воайорка… Тя му каза:

“-Не се плаши! Само побързай, защото оная може да се върне.

- Спокойно, сега ще ти оправя настроението. Имаш чудесни гърди. Никога не съм виждал по- розови гърди.

- Наистина ли ме харесваш? - шепнеше тя.

- Разбира се, че не. Полудявам, щом те…

Зад вратата се чуваше скърцане, някакво дращене. Сигурно се любеха необуздано и бързо. Тогава реших да се възползвам от ситуацията. Инсценирах, че влизам отвън и още от вратата започнах да викам:

- Госпожо, госпожо… - и нахлух в гостната. Това, което видях надмина всяка моя фантазия. Госпожата беше яхнала един негър и явно нямаше сили да се отдели от него.

- Дявол да го вземе. Защо трябваше да се върна - изпелтечих аз и изтичах навън.”

- Ти наистина си имала голям късмет. Такъв шанс… - заявих аз.

- Ти наистина си ужасен -извика тя и се измъкна от обятията ми - Знаеш ли колко ми струваше това?

- Да не би да са те изгонили?

- Опитай се да отгатнеш.

Марина погледна към прозореца и се усмихна:

- Когато се прибрах, тя веднага ме извика и ми даде десет долара. Аз реагирах остро.

“- Какво, малко ли са ти, ето ти още десет.

- Не знам, госпожо, още съм толкова възбудена от случилото се.

Тя ме отведе до барчето и ми наля едно уиски.

- Това, което видя днес, трябва да го забравиш. Естествено, ще бъдеш компенсирана.

Госпожата замълча и въздъхна дълбоко. Беше сплела пръсти - красиви и дълги.

- Ще се опитам да го забравя, госпожо, но този негър…

- Какво този негър? - погледна ме тя втренчено.

- Аз никога с негър не съм… - измънках смутено.

- Това ли било, малка курво? Негър й се приискало. Малко ли ти е мъжът ми.”

След два дни госпожата извика едно такси, което ни закара в един апартамент. Стаята, в която тя ме остави, беше чиста, боядисана в зеленикав цвят. Навсякъде бяха поставени малки еротични пластики.

“- Съблечи се и се приготви, малка  мръснице. Ще те извикам да поднесеш напитките. Облечи си това.

И тя посочи стола. Облякох някаква минипрестилчица на голо и дантелена шапчица. Заприличах на камериерка от предвоенните филми.

- Марина - извика ме след малко госпожата.

Взех подноса и влязох в хола. Негърът и госпожата седяха край масата. Докато поднасях напитките негърът започна да ме гали по краката и стигна до задника ми. Аз се разтреперих от възбуда и замалко щях да изпусна подноса. Той видя, че се уплаших, взе подноса и го остави на масата. След това клекна пред мен, зацелува ме под престилчицата и остана там, докато не свърших крещейки, полудяла от страст.

- Нали това искаше, мръсницо? А сега си отиди в стаята и чакай да те извикам - извика госпожата.”

- После не те ли извикаха пак?.

- Разбира се. Това беше част от програмата. Беше едно безумие. Обслужихме негъра до пълното му изтощаване, просто с госпожата се надпреварвахме да го прелъстяваме.

- О, вие сте станали страхотен екип. Тя излезе по-хитра отколкото можеше да се очаква.


2005-03-01