БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Герои и чудовища

Димитър Николов Пенчев (острието)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

Двамата почти едновременно влезнаха в непретенциозното кафе с една маса, подгонени от поройния пролетен дъжд.Взеха по едно кафе и седнаха на масата. И двамата бяха на солидна възраст, така че не им беше трудно да завържат разговор. Старец в шлифер, с все още изправена стойка и умен поглед зад очилата и възрастен спретнат циганин, с много тъмна кожа и хитър блясък в очите.След като размениха по някое оплакване за пенсиите, за болежките, смениха темата.Рома попита господина с очилата: -А ти, бра’тчет, кво си бачкал? -Бях професор по история, а като се пенсионирах, последните няколко години обикалях страната, да събирам митове и легенди, за едно издателство. -Т’ва интересно бе, я кажи некоя приказка,а? -Добре, сетих се сега за една, не много известна, която чух веднъж в едно малко село. Някога, много отдавна, по ония земи имало царство, пълно с весели и щастливи хора. Земята раждала обилно, царя не бил лош и алчен, всички се радвали на живота. Ала веднъж от планината се спуснал змей-зъл и свиреп бил той, без капка милост в сърцето, скрито под дебелата бронирана кожа, между могъщите криле.Откъдето минел той, само прах и пепел оставали след него... Във кафето влезе явно залитащ гражданин, поръча голяма ракия и с сякаш ужилен от оса език ги попита дали може да седне при тях.След като се настани, стареца продължи: -Уплашили се хората, заглъхнали смеха и песните.Посърнали лицата им.Замислил се царя, събрал мъдреците и след безсънна нощ решили-глашатаите завикали по улиците, че който убие чудовището, ще получи ръката на принцесата и половината от царството. Примамлива била наградата, прекрасна била царската дъщеря, но и страшен бил змея и изпепеляващ- гнева му. На третия ден се явил сияен рицар, на бял кон и в сребърни доспехи, с дълго копие в ръка.Тълпите го изпроводили, а пролетния вятър развявал перата по шлема му.Уви..На другия ден се върнал само коня му , а змея налетял на близкия град.Още по-силно завикали глашатаите и на шестия ден дошъл рицар с алест кон, в златни доспехи и голям меч.Спуснал се той с ярост към чудовището, надалеч се чувал грохота от боя, но и златния рицар паднал победен от напастта.И пак повехнала надеждата, и още по силно завикали глашатаите. На деветия ден дошъл рицар на черен кон, с черна броня и огромна секира.Прекрасно било утрото, прекрасни били и очите на принцесата, които го изпроводили към боя.И се сблъскали черната броня на рицаря с люспестата на змея, и искри хвърчели, когато брадвата свистяла.Дълго се били-от сутринта до мрак.Изнемощели и двамата.Но като се спуснала черната нощ, рицаря си спомнил за черните коси на принцесата, като изгрели звездите, той сякаш видял блясъка на очите и.Усетил нов прилив на сили и под бледата светлина на новата луна с един последен удар обезглавил змея.След това се оженил за принцесата и дълги години царувал с мъдрост и доброта. Стареца млъкна и се загледа в дъжда, пияния си поръча още едно, а циганина се прокашля и каза: -Убава приказка, бе, бате, ама и аз знам една такава.Тва се случило ‘давна, в далечната страна, къде живеело сичкото сиган заедно, кога били бели и добри. Сичко било шукар, хората не краднели кабел, щот мед и калай им капел от сърцата. Чавета щъкали из гьоловете и са не сещали за даскалък, а социалните помощи ги носели право у катуна. Ала изеднъж се спущила огромна мечка и зела да напада и да хапе.Сичкото сиган се уплашило.Събрали се царя и бароните и решили-Айшето и полвинта царство за бабаита, дет навие на мечката.На третия ден дошъл Мюмюн,казал, че ша са бий и потегли с табора към мечката.Ам сбъркали посоката и табора отишал на небето.На шестия ден дошел Али да прай кьотек на мечката. Дълго са били-ту мечката отгоре,ту Али-отдоле Ам мечката направила кьотек на Али.Напра’у го направила чорав у шарото.Кат се върнал, и мамка му не го познала.На деветия ден тръгнал Асанчо наш. Замахнала мечката с лапа, той и зел часовника, без да го види.Замахнала мечката с друга лапа-той и бръкнал в джеба и и зел парите и документата.Замахнала мечката за трето, а той я питал-тука има, тука нема, де е топчето?Подвела се тя и за полвин сахат и зел и кожата, и сичкуту.Тургал и халка на носа и я повел към двореца. Там царя му казал -Ади бе, зимай Айшето и царството, и со мангес. -Нищъ-казал Асанчо -Ми кво искаш? -Швепс -Абе нема швепса, зимай Айше, сигански работи няма да прайм-казал царя.Ам Асанчо си зел мечката и тръгнал с нея по света.След малко обаче ромите намерили швепс и запалили гуми, да му дадат нишан да се върне.Той обаче са не върнал, а те кат са опушили, тръгнали след него по света, да го търсят. -Мда, интересна версия-отбеляза професора, а пияния хлъцна и промълви: -А с’я можжже ли аз да кажа нешшшто?-без да изчака отговор, продължи-в едно царство дошла една ламя и изпивала ракията на хората и те са ядосали.Царя решил-да даде на юнака три бъчви старо винце, три коли луканка и ръката на принцесата, да прави салатки, на оня дето спаси ракийката.На третия ден дръгнал Пешо шлосера, с дълга щанга в ръката.Той си пийвал мастичка и за кураж одумкал две шишенца.Затва вървял бавно –три крачки напред,две назад и една встрани.И стигнал последен.На шестия ден тръгнал Гого хамалина от гарата-той пиел коняче,и кат пийнел повечко, заспивал.И заспал в една канавка, ам не му било за първи път.На деветия ден тръгнал Кирето-той на водка с кола бил.Дълго вървял, и катаджии го спирали, ама не, той си вървял.Даже на магистралата при пеперудите не се спирал.И стигнал при змея.Змея му дъхнал.Ама и Кирето му дъхнал и змея го запитал: - Ти, Кире,ся мен уважжжаввваш ли ма? – а Кирето му треснал един тупаник.Змея пак попитал: -Чакай бе, Кире, недей така, ся к’во искаш? -Искам да пия-казал Кирчо -Ми пий бе, що се биеш? И седнали двамцата, змея изкараш крадената ракия, и кат се почнало.По някое време дошли и Пешо и Гого и заформили едно каренце белот.Дошла принцесата и почнала да прави салатки.После били телеграма на черния рицар и на Асанчо с мечката, да дойдат те, по семейно.И голям банкет направили.Пили,яли,пили,пели,пили,веселили се и пили до края на живота си.-той замлъкна с някаква замечтана усмивка. В този момент дъжда спря.
2005-02-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)