БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сатори в Регенсбург

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Споделено - писма/автобиографично  Цикъл: Приказки от Дъждоград

Станах късно. Може би минаваш е 11, ако не 12. Сложих кафето в кафеварката, а тъпата мивка беше запушена както винаги. Някакви гъбни спори са запушили канала, но ги зачиствам с ръка и продължавам да мия кафеварката. Съвсем скоро изпаренията достигат до носа ми и ме удрят право в главата.Кафе, кафе, кафе... Имам нужда. Определено. Ароматът беше пропълзял в стаята ми и сънят избяга окончателно от съзнанието ми; а беше хубав сън. Пеперуда ли съм? Е, това вече няма значение, защото си наливам щедро цялата кафеварка в порцеланова чаша с гордия надпис Телец и някакво глупаво определение за зодията ми. Какъв съм бил благороден, търпелив, практичен и упорит; обичал съм бил безгрижността и лекия живот. Марийка не е курва, е извинявай... Кафето отвори клепачите ми и клейта избяга далеч от тях. Е, все пак е по-добре да пиеш кафе с понички (ех тези понички, предпочитам филия с мед и масло, ама истинско, че тези проклети маргарини от въглища ги правят), отколкото да те ритне катър в главата, нали? Камбаната в главата ми дрънчи все по-тихо и по-църковно и аз решавам, че след кафето ще изляза из града. Имам нужда! Едри парцали сняг заскрежават косата ми и бързо заприличвам на перуанското Йети. Е добре де, в краен случай на мексиканското. Слизам пеш към Altstadt и махам весело на хората, пътуващи с двойката. Смея се,когато минавам покрай Justizgebäude, оплезвам се на оная с меча, дето има превръзка на очите и на следващата пряка завивам в дясно. Никога не съм минавал по тоя път.Не знам къде ще ме отведе, затова тръгвам смело натам. Арката на стария замък изплува първа сред мъглата, сякаш съм във Франция и световното е спечелено (купено?) с 3:0 срещу Бразилия. Изтръпвам леко, но замъкът Thurn und Taxis ми дава съответнто спокойствие и уют. Сякаш съм в едно познато място. Място, където миналото и настоящето се прегръщат в страстен танц (майната им на юдеите) и целувката им рисува един Woodstock... Или не, нещо друго, което с моята мъничка четчица отказвам да възприема и покажа на света. Мамка му! От 3 години съм тук и мислех, че поне стария град познавам достатъчно детайлно, за да водя италиански групи, подир които майка ми се заглежда с влажнеещ поглед (не, нямам предвид ТОВА) и трябва да я дърпам след себе си. Тук са си дали среща египетски магазини, пълни с бонгове (деба, що им викат наргилета), някакви маски, дето уж трябва да са на н'ам кой си жрец, ама дори на мен (о, поклон пред египтолога) ми изглеждат не груб фалшификат, ами отвъд и други дивотии от времената на кралицата (фараонесата?) която се е къпала с магарешко мляко (ach Du - kein Wein Eselmilch sondern echt Milch von Esel), до него е лепнат един магазин за секви дивотии като щеки за норвежко ходене (баси идиотщината) в комплект със ски, които дебели германки друсат по парковете, а патките глeдат с интерес (bitte nicht füttern, що да не ве, по-добре така, отколкото да ги ядем, oder?), срещу тях неоните на секс-магазина блещукащо-примамват посетителите, а италианския? Gardnei??? показва някаква грозна плетка на витрината си, турските магазини за Teppich перат нарко-кинти, а грозният клоун на McDonalds сочи с ръчичка към едно неосветено безистенче. Антиквариати да искаш в Регенсбург (където не можеш да се загубиш, защото кулите на катедралата пронизват сивото небе (ми да, това е градът с най-много облачни дни в годината, както и с най-много самоубийства на глава на населението (дали има връзка между двете, както и да е, нали съм само на третия етаж, а и ножовете ми са тъпи)) и ясно указват центъра на града и тълпите японско-италиански туристи снимащи в захлас пичовечете с чорапите до коленете и кожените гащи нагоре плюс някакви адски смешни елечета и каките, дето са с подобен по замисъл костюми. Бавария, какво да я правиш.... Та въпросните магазини продават чадъри с картинки от града - има пряка връзка между облачните и дъждовните дни), гипсови жаби, пана със стария град и феодални граждани от преди 5 столетия ловящи риба, някакви метални пластини с измислени изображения и халби в синьо-бяло (не, не е Everton, за герба на Бавария иде реч (Servus, alles klar)). Тук ли беше? Из тези тесни улички, в които миналото лято на референдума забраниха да минават коли. Или пък осветената катедрала и плочата на Методий...Тази година стават 20 години, откак благодарния български народ (GEDANKBARE BULGARSICHE VOLK, ако предпочиташ) я е поставил, а днес само 2 бараки за Döner Kebap бележат местонахождението и. Е намерих я, поклоних и се (защо ли) и продължих към реката (ех, морето... (не,това е друго)). Течението е силно, особено между арките. Статуята на чирака съюзил се с дявола гледа все напред (то и оня дядо на Орлов мост чакаше руснаците и те кво, не дойдоха ли?), патките са избягали нанякъде (юг? стига бе копеле, а рибките тогава къде ходят щом замръзне езерцето?), а аз стигам до средата на моста и решавам да се връщам назад. Все пак е средата на януари, пънкарите са изпокрили анархистичните си гребени и само самотни групички пият бира в някой парк, а кучетата доволни са открили свободата (нали и ние НЕЯ търсим). "Пролет моя, моя бяла пролет още невидяна непразнувана само в зрачни сънища сънувана как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет" Е, да, ще дойде пролетта, цветните гребени отново ще разпалят огньовете на своя бунт край реката, а моята китара ще вплете своите акорди към техните протести. После ще пушим марихуана, ще пием бира и ще ядем würstchen-и (Сачи, кренвиршите от месо), аз ще тупам кучето по главата и ще му говоря - "Добро куче, добро куче", а те ще ме питат - "Was?". Как да им обясня, че си говоря с кучето, защото само то разбира моя немски. А междувременно тревата ще ме захвърли смеещ се на пясъка, припомнящ си съкровенните детски спомени и разкъсван между тъгата и носталгията и нейния израз - смехът. Междувременно Аврам е отворил бутилка ракия (има няма 60 градуса (медът e у тях - килограм невероятен мед от Пчелиново; името говори само за себе си, ок?)), а една кака с невероятен оранжАв гребен вика - Was ist das? Той човека кво да каже: - Das ist Schnaps aus Bulgarien. Тя явно свикнала на няк'ви крушови ликьори от по около 15 градуса, щото дигна бутилката и отпи Момчилска глътка (да ме извиняват феновете на Крали Марко, но за мен той си е И ЩЕ БЪДЕ турски васал, докато Момчил войвода поне се е борил...) и... се задави естествено, к'во друго... Хлъцна няколко пъти, Аврам я удряше по гръба, докато най-сетне пое дълбоко въздух и му каза да поздрави дядо си, зер подобен еликсир тук не са пили. Минаха и куки (два броя) с фенерчета, но нито ни светеха в очите, нито правиха проблеми за ръчно-свитата цигара минаваща от ръка на ръка (знаят ли хората, може тютюн пък да пушим, тук е далеч по-евтино сам да си свиеш, отколкото да дадеш 3 ОЙРО за кутия с 19 (да, гадовете ти вземат едната от 20-те цигари като данък (не че аз пуша, но...) цигари)), нито правиха проверка на документите (е, китайци анархисти май още не съм виждал). Просто продължиха напред към другата част на Jahn Insel и ни оставиха край затихващия огън. Китарата се въртеше като масур (не, не я употребявах всички) и най-сетне стигна отново до мен, аз забих Че Гевара на Уикеда. Като им обясних какво се мъча да пея и всички крещяха с мен на припева: - Чики Рики Че Гевара... Германци, какво да ги правиш, като си нямат Левски и половината си търсят чужди национални герои. Ех, защо няма една популярна снимка на Апостола, че да видиш как акциите на кубинските революционери ще паднат с поне 30%, ама като няма, няма... Огънят загасва, а с него и купона. Кучетата са преяли с наденици,а ние сме на друга вълна. Скандали и въргали не върви да правим, черния печат не ни мърда; грабежите са патент на българските и румънските цигани в Австрия (не, не съм расист), а палежите след Георги Димитров и Reichstag-а съвсем не са вървежни; пиянството при 10 евро за бутилка среднокачествен алкохол също не ме блазни, а разврата не е платен чак като в Амстердам, но струва някакви пари, а да дам 100 евро за една вечер хич не се виждам (един приятел живее срещу публичен дом и изчисли, че само за три месеца е спестил близо 10000 евро само от чикии), затова ставаме, изтърсваме пясъка от задниците си (всеки за себе си) и потегляме бодро (нищо, че минава 3 часа) към квартирата на Аврам да поиграем малко шах. Шах, шах, шах и три пешки метър. Е не! Ние играем истински шах, на истински часовник (та бил той и руски), само не знаем как ще изтраем да стане 8 часа и да отворят магазините. Не човече, това не е истина. Бира в Германия след 20:00 можеш да си купиш само от бензиностанция, на цени от евро и двайсе нагоре (Pfand-а отделно)... Думата денонощенмагазин липсва в техния речник. То и в нашия няма такава дума, две думи са: денонощен магазин. Поиграхме шах, но на гладно (т.е. на жадно) играе ли се. Къде 4 отидохме все пак до кожодерницата и взехме бутилка червено вино (гадно). Виното както знаеш отваря душата за философски разговори и прозаичната игра наричана и на двата езика Шах (не гледай, че ония я пишат Schach) и отворихме нова (не, не бутилка) тема. Там стана дума за наши си лични работи, но как да е посрещнахме изгрева (де да беше July Morning) и заварихме Kaufland почти празен. Почти, защото освен нас двамата (Танчето остана да спи у Аврам) имаше само три работещи каси. Взехме едно топено сиренце (баси,ако вземем само бира нали за алкохолици ще ни помислят) и каса (каква ти каса, ПОВЯРВАХ В ГОСПОД, бирата беше намалена на 15 цента), не три каси Öttinger. Добре, че имахме и Brotaufstrich, иначе определно щяха да ни вземат за алкохолици (не че нещо, но от всички деградета, дето съм виждал немските са най-кротки (може да е заради тия 600 евро, дето получават социални помощи, но нито лоша дума съм чувал от тях, нито са ми скачали)). Плащаме с усмивка, натоварваме се на автобуса и събуждаме Танчето с блажения звук: ПЛЬОК Тя отваря разбиращо очи и впива жадни устни в бутилката (блазе и (не, не на Танчето, на бутилката)). Шах, шах, шах (никакви три пешки метър, само шах играем цял ден,е по едно време цъкнахме малко монопол и дремнах сякаш час и нещо на канапето (или съм сънувал)). Деба, кога стана 11 вечерта? Тази нощ съм твърдо решен да спя у нас! Хващам последния автобус, слизам на моята спирка и носът ми ме повежда към близката барака за Gyros-Pita. Баси, това е пъти по-люто от всички Döner-и на света. Продавачът е симпатичен чичко (дядко?) с определено гръцко излъчване (защо пък не южно италианско), който ми поръсва питката с допълнително стрита червена чушка. ЛЮТООООО! Ама наистина. Добре, че до нас са 5 минути път (добре де, 10 като се клатя), а в хладилника предвидливо ме чака бутилка каберне... Всичко, отново, се повтаря, до безкрай...
2005-02-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)