БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


CAB - CAB4

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Рок музиканти правят джаз, рок, фюжън - каквото си поискате. И каквото си поискат, че няма да е просто ей така, а за кеф – техен и наш. Първият албум на Каб им носи ласкави отзиви, за втория канят кийбордиста Брайън Огър и са номинирани за Грами. Този е трети, макар че опитва да ви заблуди с друга цифра. В него към четиримата вече е и легендарната диско и фънк пианистка Патрис Рашън. От само себе си е ясно, че единайсетте пиеси са празник за ухото. Прогресив рок или фюжън – трудно е да се определи стилът на вдъхновението и музата, когато такива музиканти се забавляват. И все пак, настроението е повече джази. За китарата на Тони е неудобно да говорим, но по странен и очарователен начин прилича на един метъл Ал Ди Меола. Ако си падате по басистче-солистче, това пак е вашият албум. Всичко е обилно посолено с аналогови синтове, Хамънд В3, клавинет и Фендер Роудс, лее се фънки електрическо пиано. С други думи – по-старите фенове ще са във възторг, а модерната композиция няма да отблъсне и по-младите. Всички пиеси звучат разчупено и импровизирано, с онази спонтанност и брилянтна техника, която издава, че тези хора лично Господ ги е благословил да правят музика и те прилежно са го слушали поне 20 години. Просто е размазващо. Алилуя!

Оценка 5

Публикувано в сп. Ритъм бр. 71/2003 г.

Тони Макалпайн е човек с класическо музикално образование – пиано и цигулка. И суперизвестен прогресив метъл китарист. Бъни Брунел е свирил бас с Чик Къриа и Хърби Хенкок. Денис Чеймбърс е мегабарабанист, удрял палки за една страница имена, носители на Грами. Когато тези хора се събират заедно през 2000-та година, е ясно