БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

It's better to burn out than to fade away

валентина ангелова кирева (wait_in_vain)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

Лятото на  ‘99("It's better to burn out than to fade away" Kurt Donald Cobain)

Лято е , какво повече му трябва на човек като мен-лятото, приятелите и купоните, тези неща ме карат да се усмихвам.Не ми казвай от какво се нуждая, не ми казвай , че пилея времето си, защото аз се усмихвам и живея отново.Просто не стой на пътя ми и не решавай вместо мен  какво е правилно и какво не.Остави ме да направя своите грешки, сама да изпитам болката и радоста, сама да изживея лятото на своя живот.Аз нося скрито в мен това от което ти сам си се лишил-импулса да правиш това, което мислиш в момента, дързостта да не се страхуваш от последицитеи и  дали утре ще се събудиш отново.Не ме задържай-твоя живот е скучен и равен, лишен от емоции.Твоят  живот е спрял-не спирай и моя!Може би ще пропилея себе си, може би ще се удава в морето на алкохола или ще потъна в  облаците от бял прах и марихуана.Но аз ще съм живяла много повече от теб-аз ще изгоря бързо, но ти ще изтлееш –ше изтлееш  затиснат от своето скучно ежедневие и по мечтата за един живот по-щастлив и изпълнен с емоции.А моя живот ще е миг, ще е път изминат без да се обращам назад, без да си задавам вапроса “защо не опитах” , защото аз ще съм опитала всичко - ще познавам вкуса както на щастието така и на мъката, ще чувствам  кръвта течаща във вените ми, ще чувставам хода на времето, вятъра на промените.А твоето време ще е спряло и в теб нищо няма да се променя-ти ще останеш там, където аз ще те оставя сега, защото ми пречиш и задържаш.Ти ми даде много-твоето приятелство,  любов и топлина, и може би никой няма да ми даде толкова отново.Но аз не съм като теб, аз съм като времето-винаги в движение, като вятъра-лишена от точна посока и цел.Моят  живот е море-колкото по-дълбоко навлизам в него толкова хоризонта пред мен става по-широк и аз искам да откривам нови неща, да достигам  нови хоризонти.Може би някой ден ще усетя, че съм навлязала толкова навътре, че не мога да докосна дъното под себе си и да открия опора, но дори и тогава ще знам, че съм опитала.Ще умра без да съжелявам стремейки се да докосна хоризонта на морето наречено ЖИВОТ!


2004-12-26