БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Василена

Славимир Генчев (бард)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

С очи, отворени на пет,
виждам
колко си хубава и самотна
и че шумното ти безгрижие
е сълзата
на тържеството.

Покрай теб светлината
изглежда черна –
ти самата по-тихо грееш;
аз съм сянката ти
и меря
часовете до апогея.

Знам, че чашата
е от горчивите.
Ала ето:
без да помръкваш
ти поредната глътка отпиваш
и усмивката ти се връща.

Осъзнавам, че всички чувства,
всички думи
и всички мисли
са събрани в една изкусност -
да си себе си,
щом си истинска.

Всяка истина е от Бога.
Ти не слизаш под хоризонта
и гориш като жертвен огън
в небосвода
на моя спомен.