БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Аз и грешките ми

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Защо ли не забравям да греша.
А късно все си спомням да се уча.
Прибързано все нещо ще реша,
забавено все нещо ще се случи.
Но никога, когато му е тъкмо ред,
но никога, когато съм готова.
И грешките ми не една, безчет,
ме следват като слепота на сова.
Познават ме до дъно точно те
и точно те за нищо ме предават
на онзи, който може да ме помете
с едничка дума. А с много да прощава.
И все съм като хваната в капан.
С такива шаферки - такава сватба.
Тъй грешна съм, а годеникът е незван,
от поговорката "за други пък е брадва".
Като в стрелбището на прашен панаир,
животът сменя на гърдите ми мишени.
Стрелците са безброй и без пастир
и стрелят като екзекутори във мене.
Сред раните си се усмихвам, есенна,
макар че някой ми е стъпал на мазола.
Нали не съм за грахчето принцесата,
търпя на болка и в студа съм гола.
И забавлявам щурите си сетива
със онова, което би ги разболяло.
Сред грешките си аз ли съм това,
онази шаферка на себе си във бяло!
И в тази церемония, наречена съдба,
с премногото, предълги ритуали,
притичвам боса, в скута на греха,
напущайки студените си катедрали.
През тръните се скитам ден и нощ.
А грешките ме следват като свита.
Очаквам даже и сама да си извадя нож.
Така е трудно да си вярвам. Ще опитам.



2004-12-22