БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Да минеш под дъгата

Боян Красимиров Калинов (Boby_)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

“Искам всички мечки в гората да са женски!” Мечокът 1. Смрачаваше се. Залезът оцвети небето с неземни краски, които за Ланс бяха още по-приказни, защото днес беше големият ден. Експериментът бе протекъл успешно и Мистър Екс беше свършил работата си. Всъщност мистър Екс официално се наричаше експериментален уред XY734, но Ланс и екипът му работеха по него толкова дълго, че за тях той вече беше придобил почти човешки черти. Очуканият Форд най-сетне се измъкна от задръстването. Ланс беше вече съвсем близо до дома си и нетърпеливо очакваше срещата си с Джина. От толкова време искаше да разкаже на жена си за проекта, но безкрайната поредица от неуспешни експерименти не му даваше много поводи. Ланс зави по последната пряка преди края на улицата и паркира пред малкия семеен дом, в който живееше семейство Ван Хелд. Слезе от колата, мина по алеята, водеща към къщата и извади ключовете си. Влезе, очаквайки Джина да го посрещне. В антрето беше тъмно, но през открехната врата на хола се виждаше синкава светлина от включения телевизор. Ланс съблече палтото си, бутна вратата и влезе в хола. - Ланс, трябва да поговорим! – гласът на Джина звучеше напрегнато. Тя седеше във фотьойла, а на масичката пред нея имаше пълна до средата чаша с уиски. - Какво е станало? – попита той. - Искам развод! Ланс тежко се срути на другия фотьойл. След няколко секунди си помисли, че е възвърнал способността си да говори и опита: - Но... - Хайде да не се лъжем. Нещата между нас не вървят. Не сме правили секс от месеци. Скапаният ти проект е по-важен от мен, а освен това ... Тя направи дълга пауза и посегна към чашата. Ланс я хвана за ръката. - Освен това какво? - Имам любовник. Пръстите му се отпуснаха и Джина измъкна ръката си. Той бавно се облегна назад. Затвори очи, но проклетите думи не искаха да се махнат от съзнанието му. “Имам любовник. Искам развод. Имам любовник.” Не можеше да приеме, че всичко ще свърши просто така. Доскоро си мислеше, че Джина е всичко, за което може да мечтае. Работеше само заради нея и заради бъдещите им деца. Запознаха се още докато Ланс учеше в университета и въпреки възраженията на родителите си, се ожениха преди той да завърши. Ланс искаше веднага да имат дете, но годините минаваха, а Джина не забременяваше. Ходиха при какви ли не лекари, но не откриха причината. Някъде далеч Джина продължаваше да реди безсмислени думи във въздуха: - ... говорих с адвоката си. Документите са готови, само трябва да ги подпишеш... Тя усети, че нищо от това, което казва, не достига до Ланс. Млъкна и погледна към него. Опита се да го види такъв, какъвто беше, когато се ожениха – обещаващ млад инженер, завършващ университета с отличие. Отначало всичко тръгна добре – предложиха му работа в голяма компания за електроника, скоро получи повишение и за нея, момиче от бедно семейство, бъдещето изглеждаше розово. Но Ланс се запозна с някакъв биолог, занимаващ се с генетика. Започна да се вижда с него всяка вечер. Скоро напусна работа, без дори да се посъветва с нея. Намерили финансиране за някакъв проект към института по генетика и той трябвало да участва. Какво щеше да прави електронен инженер в институт по генетика? Неудачник! Не стига, че прекъсна всичките си връзки с бизнес средите, а отиде да работи за мизерна заплата. Нещо в нея се пречупи и тя заплака. Ланс отвори очи и вдигна поглед към нея. - Дай документите. Ще ги подпиша. – каза той с леден тон. Взе химикалката с рязко движение и я стисна в ръка. Кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежение. Поколеба се, преди да сложи първия подпис, но после продължи, без дори да чете това, което подписваше. Щеше да и даде развод, но нямаше да и позволи да има друг мъж! Вече знаеше какво трябва да направи. 2. Ланс седеше на стария дървен стол, който, заедно с олющеното бюро, беше единствената мебелировка в стаята. Всичко беше готово, но той все още се колебаеше дали да действа. Погледна към Мистър Екс младши. Отне му няколко месеца да го сглоби. Рано или късно някой в института щеше да разбере какво е направил, но дотогава всичко щеше да е свършило. Оказа се, че за отговарящия за проекта инженер не е никак трудно да изнесе бракувани детайли. Всичко, което не можеше да вземе от института, успя да намери в магазините за електроника. Имаше само един малък проблем – ядрото. Него нямаше как да изработи извън лабораторията, а то стоеше в основата на Мистър Екс. Генерираше излъчване, чиято честота можеше да се регулира изключително точно. Беше го проектирал Ланс, но по него работеха още няколко души. Едва днес успя да остане сам в лабораторията достатъчно дълго, за да успее да разглоби XY734 и да вземе ядрото. След това вече не беше толкова трудно. Размерите му бяха колкото на топка за баскетбол и Ланс го изнесе в малък спортен сак. Охраната на входа го познаваше добре и не го спря, когато той си тръгна от работа по-рано от обикновено. Тази вечер беше последната му възможност. Утре Джеймс, любовникът на Джина, се местеше при нея, в къщата, която Ланс беше купил. Това го вбесяваше повече от всичко друго – онзи мазен адвокат щеше да спи на неговото легло, да гледа телевзия, седнал на неговия любим фотьойл и да чука неговата жена! Но нямаше да е задълго. Ланс беше наел апартамент точно срещу сградата, в която живееше Джеймс. Ако не направеше нещо още сега, най-късно на сутринта колегите му щяха да открият липсата на ядрото и всичките му планове щяха да се провалят. Стана и заобиколи Уреда, който заемаше повече от половината помещение. Приближи се до прозореца и погледна между мръсните пердета. В апартамента на Джеймс светеше. После седна отново на стола и включи преносимия си компютър. Програмата за проверка на системите започна тестове в пасивен режим. На монитора излезе съобщение: “Защитните екрани не функционират!!!” Е, щеше да се примири с това – нямаше откъде да вземе няколко тона олово. Продължи с тестовете. Появи се нов предупредителен надпис: “Мощността е регулирана над пределно допустимите норми. Корекция Д/Н?” И това не можеше да се избегне – нали трябваше да преодолее разстоянието до отсрещната сграда? Ланс продължи нататък, без да коригира мощността. Всички останали системи работеха нормално. Програмата за пореден път се оплака: “Установени са грешки. Препоръчва се незабавно прекратяване на експеримента. Натиснете Esc, за да излезете от режим ГОТОВНОСТ или Enter, за да преминете в режим РАБОТА.”. Ланс натисна Enter с мисълта, че животът му напълно се е провалил. Отначало не се случи нищо и той помисли, че нещо не е наред. После долови засилващото се жужене. Съзнанието му започна да се замъглява и главата му тежко рухна върху клавиатурата. Последното, което видя, беше отслабващата светлина в стаята. Не успя да разбере дали зрението му си правеше шега с него или осветлението наистина изгасна. 3. Когато дойде на себе си, лежеше в легло. Не помнеше нищо, не знаеше дори кой е. Обиколи стаята с поглед. Бели стени, бели пердета. Опита се да седне, но усети остра болка в лявата ръка. Погледна натам и видя тънкия маркуч, който излизаше от банка, окачена на стойка до леглото, и влизаше под кожата му. Значи беше в болница. Изпита леко притеснение. Нещо глождеше подсъзнанието му, но упорито не искаше да изплува на повърхността. Той легна назад и се отпусна. Стори му се, че е затворил очи само за миг, но когато отново ги отвори, навън беше вече тъмно, а на стола до леглото седеше сестра в бяла престилка. - Господин ван Хелд, събудихте се най-после. Отивам да повикам доктор Евънс. Ланс не каза нищо, само я наблюдаваше докато тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Ван Хелд. Ланс Ван Хелд. Да, това беше името му. Трябваше да им каже да повикат жена му Джина. Джина... развод ... Джеймс... Спомни си всичко с болезнена яснота. Защо беше все още жив? Беше толкова близо до Мистър Екс, при това без защитно облекло и оловни екрани. Трябваше да е мъртъв. Но сляпата съдбата му се подиграваше. Имаше поне едно успокоение – скоро щеше да разбере дали експериментът му е бил успешен. Вратата се отвори и влезе възрастен мъж, който трябваше да е доктор Евънс. - Как сте, господин ван Хелд? Ланс се прокашля и попита: - Какво ми е? - Все още не знаем, но правим всичко възможно да разберем. Бледа усмивка премина по лицето на Ланс: - Мога да ви помогна. Направете ми ДНК тест. - Вече направихме, но ще трябва да го повторим - резултатите са невъзможни. - Не са невъзможни, докторе. За съжаление не са. Лекарят го погледна право в очите: - Господин ван Хелд, ако знаете нещо, защо не ми разкажете? - Ще Ви разкажа, вече няма защо да крия. Но искам да повикате и човек от полицията. Историята е дълга и нямам желание да я разказвам два пъти. Евънс повдигна вежди. - Добре. Откато Ви докараха, пред стаята дежури цивилен полицай. Искаше да говори с Вас веднага, щом дойдете в съзнание. Спомена нещо за кражба на скъпо оборудване. - Това е най-малкият ми проблем, доктор Евънс. Докторът се обърна и отвори вратата. Подаде глава навън и каза: - Инспекторе, господин ван Хелд иска да говори с Вас. После отиде до масата, взе си един стол и седна с лице към леглото. Инспекторът влезе и застана прав до леглото. - Слушам Ви. Ланс се замисли. Не знаеше откъде да започне. Как се разказва историята на един пропаднал човек? - Аз съм електронен инженер. Работя по изследователски проект XY734 към Института по генетика… – с всяка следваща дума напрежението намаляваше и той заповаше да говори все по-бързо. Когато вече нямаше нищо повече за казване, вдигна поглед към публиката си. Двамата мъже го гледаха смълчани. Пръв проговори доктор Евънс: - Значи искате да кажете, че сте открили вещество, което при обстрел с ускорено неутрино генерира лъчение, превръщащо Y хромозомата в X? Построили сте уред, който използва това лъчение и сте го изпробвали върху хора? Това е абсурдно! - Така звучи, но е истина. Сега аз и господин Джеймс Гордън имаме вместо X и Y хромозома, две X... Инспекторът го прекъсна: - Извинете, че се намесвам, но какво означава това? Ланс се усмихна и погледна доктора право в очите. Умивката му беше много особена, в нея нямаше и капчица радост. Евънс побърза да отклони поглед от пациента си и наруши неловкото мълчание: - Означава, че по същество господин Ван Хелд вече е жена. В стаята настана тишина. Ланс се прокашля: - Вижте, казах ви всичко, което знам. Моля ви само за едно – да проверите докъде се е разпространило излъчването. Не знам дали оловните плочи могат да го спрат, но това няма значение. Когато използвах Мистър Екс, около него нямаше защитен екран. Изпробвали сме го само върху животни. – Ланс не можеше да спре. Нима не виждаха каква каша е забъркал? – Не знам какво ще стане с мен. Може би ще умра, може би ще се превърна в жена. Проверете колко души освен мен са облъчени! Трябва да знам какво съм направил! - Ще изпратя двама униформени полицаи да Ви пазят и ще уведомя началството. Докторе, елате с мен. – инсптекторът стана от стола си и тръгна с нервни крачки към вратата. Когато остана сам, Ланс се замисли. Защо реагира така? Нали вече нищо не трябваше да го интересува? Сега разбираше защо хората казваха, че съвестта гризе. Но дали му беше останало нещо за изгризване? 4. През следващата седмица Ланс имаше много време за мислене. Стаята му беше заключена и в нея не влизаше никой, освен сестрата, която му носеше храна. Когато се опита да я заговори, тя му отвърна: - Забранено ми е да разговарям с Вас. През първите дни Ланс я заглеждаше и се радваше на апетитно заоблените и форми, очертаващи се под тясната болнична престилка. Но постепенно почти престана да и обръща внимание. "Човек свиква дори и с най-възбуждащите гледки, ако има достатъчно време за това" - успокояваше се Ланс, но и сам не си вярваше. Прединият ден беше помолил сестрата за малка услуга. Не вярваше тя да изпълни молбата му и да му донесе нещо по-интересно за обличане - някоя розова сатенена нощница например. Но сивата раирана пижама ужасно му беше омръзнала и той се надяваше да му донесат нещо по-свежо. Затова когато преди вечеря вратата на стаята му се отвори, той очакваше мълчаливата сестра с поднос в ръцете, а не двамата мъже в черни костюми, които влязоха. Единият беше същинска горила – висок поне два метра, с врат като на бик и почти толкова дебели ръце. Докато Ланс разглеждаше гиганта, по-дребният мъж заговори: - Добър ден. Аз съм агент Пъркинс, а това е агент Стоун от Агенцията за национална сигурност. Трябва да поговорим. Ланс не се изненада особено. Очевидно нещата бяха далеч по-сериозни, отколкото беше предполагал отначало. - Ситуацуята е извън контрол, нали? Колко души са облъчени? Пъркинс го погледна намръщено: - Доста повече, отколкото предполагате. - Колко повече? - Всъщност, досега не сме открили човек с комбинация от X и Y хромозоми. Свързахме се с руснаците, но и там положението е същото. Анализаторите ни предполагат, че лъчението се е разпространило из целия свят, отразявайки се от йоносферата, точно като дългите радиовълни. Най-тъмните страхове на Ланс се сбъдваха! Целият скапан свят беше населен само с жени! Е, още не всички изглеждаха като жени, но и това щеше да стане. През цялото време, откакто го бяха затворили, той се чувстваше странно. Брадата му престана да расте и това, както и още няколко дреболии, го убедиха окончателно, че експериментът е бил успешен. - А животните? - Засега сме изследвали твърде малко видове – някои примати, прасета, делфини. При всички Y хромозомата липсва. Ланс беше обмислял внимателно най-различни варианти: - Човечеството не е обречено! Можем да използваме партеногенеза. - Да, можем, но това не е толкова лесно. Важното е, че в момента, в който сте активирали уреда си, в орбиталната станция е имало четирима мъже. Още трима са били в совалката на път за станцията. Генетичният им материал ще е достатъчен. Ланс Ван Хелд беше поразен от идеята. Как ли би се чувствал някой, който е баща на цялото човечество? Не можа да се въздържи: - Е, така поне ще сложим край на расовите предразсъдъци. - Завиждам ви на чувството за хумор, господин Ван Хелд! Сигурно се сещате, че положението никак не е розово. Всички двуполови животни на планетата сега зависят от нас за своето оцеляване. Ланс с мъка се удържа да не се разсмее на глас: - Значи човечеството постигна мечтата си! Вече сме равни на боговете - всичко живо на този свят зависи от нашата милост! Агентът продължи, сякаш не беше чул ироничната забележка: - При сегашното ниво на генното инженерство партеногенезата е възможна. Но мисля, че няма да се справим в глобален мащаб. Това са стотици хиляди видове! Агент Пъркинс спря, но когато видя, че Ланс няма да каже нищо, продължи: - Имаме предложение за Вас, господин ван Хелд. Създаваме межедународен екип от най-добрите учени и инженери. Той трябва да разработи уред, преобразуващ X хромозомата в Y. Вие ще го оглавите и ще ръководите работата му. Под строг надзор, разбира се. Ще ви бъде осигурено всичко, от което имате нужда. Ако приемете, няма да бъдете съден за действията си. Е, какво ще кажете? Ланс не се поколеба. Беше очаквал нещо такова: - Приемам. Но не възлагайте много надежди - дори не знаем дали противоположното лъчение съществува. Пъркинс стана и тръгна към вратата. На излизане се спря и се обърна към Ланс: - Довиждане, господин ван Хелд! - после понечи да продължи, но по лицето му премина бледа сякна на веселие - Май е по-добре да кажа "Довиждане, госпожо Ван Хелд!" Когато огромният гръб на агент Стоун закри рамката на вратата, Ланс се отпусна на леглото си и остави нерадостните мисли да го погълнат. "Е, всяко зло за добро. Сега поне ще се отървем завинаги от досадните хлебарки!".
2002-12-18