INSOMNIA 5

Не намират разум в смисъла,

нито радост във смеха....

И загубили съня,

търсят яростно Промисъла

на покоя и деня...

Всяка нощ при пълнолуние

дебнат своя сладък сън.

Но всуе! Камбанен звън

стряска тяхното безумие,

и боде ги с яден трън.

Ей ги: стържат със бръсначите,

свойте стенещи гърла.

Грее  шеметна луна...

Подлудява им клепачите,

взрив от ярка светлина.

Впили поглед във тъмата,

те крещят срещу луната

свойте клетви и проклятия...

Чакат утрото, зората-

да приседнат във леглата

без да сещат веч разпятия…

Търсене