БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Отвъд тревогите

(ariel)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: СЕДМОТО НЕБЕ

Изплаках си вече обидите.
Върху следите
от твоето жигосване
в душата ми
ще постеля килим от цветя.
И ще тръгна по него
в ароматно очакване на магия.
Искам да се огледам
в нечии нежни очи.
Дали ще видя
окото на слънчогледа?
Понякога ще се спъвам
в изоставени мигове.
Трябва да си сваля обувките
и да нагазя боса в росата
на дъждовното утро.
Там ме чакат крила на пчели
и шепот прозрачен –
като звън на камбанки
в незабравен глас.
Хубаво ми е боса –
усещам си стъпките.
Нечии топли очи ме викат –
отвъд тревогите.


2004-12-05