БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Разговор

Росица Симеонова Скализи (ariana)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: ЛЮБОВ НА ПРАХ

Аз знам защо дойде...Със мисъл те повиках... Душата ми кънти от самота... Тежи ми твоето мълчание... Тежи ми,като на човек, останал в лутането си без сили... Отказах се от любовта-да крета между нас не ни е нужна... Разбрах,че съм ти вече някак чужда. И в зениците ми унили недей да търсиш весели искрици... НЕ ги търси-до пепел изгораха. И аз така горях-ранена птица, гнездо извила под срутена стряха... НАрочно те повиках. Да усетя какво си ти за мен и аз за тебе. И любовта си исках да изпитам преди да рухне стряхата напълно и да остане тя завинаги погребана... Не си ми ти Любов...Не съм ти аз такава... Не си ми път...не съм ти аз пътека. Градя под себе си основи здрави, а ти от своите си се отрекъл... Аз търся да усетя свободата, извайвам се сред звездните простори, а ти въртиш в объркана окръжност- греховно земен,задушен до болест... И мисля ли за теб,ми става тъжно... (21.09.2002)
2004-11-27