БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Жълто,жълто,жълто...

Георги Здравков Грънчаров (bulgarian_pride)

Раздел: Пътеписи  Цикъл:

Мелник, Рожен, Сандански, Благоевград, Рилски манастир 28- октомври...Сутрешен хлад и лека мъгла...Светът още не се е събудил напълно в 7:30 и улиците са някак заспали и мрачни в есенните си одежди. Зад новоизпръсканото читалище чакаме автобуса.Естествено,като всяко нещо в ПМГ,той идва със закъснение...в добрите гимназиални традиции...Опалааа,хайде всички вътре,време е за шоу! Ами ние къде сме ?! Най-отзад естествено! Задните седалки са окупирани от нас-жалка част от превъзнасяния 12 А клас-пред нас са десетина човека от немската паралелка, а съвсем напред се гъчкат цяла сурия петокласници!!! Около шофьора е началството-закъде без класната и без още двама-трима учители за респект! Айдеееее...едноооо...двееее...триии....дванаааайстиии ААААААА-и автобусът потегля в посока Мелник! Лениво е пътуването рано сутрин,особено през есента.Обаче този ден времето беше с нас...Слънцето вече се показваше на хоризонта,огряваше покривите на къщите с някакъв снизходителен жест тип “Айде бе,влачи!” и стопляше изстиналата душа. Отзад съм до прозореца-до мен е Емил,до него пък е Силвия,нататък по задната седалка са се разположили Дурето и Нели.Пред нас са Дани и Коцева,а до тях Деси и Диляна.Диляна дреме,естествено...Деси зяпа през прозорците и се оглежда като заек сред зеленчукова нива...Нели и Емил си седят спокойно,Дани и Милена също...Само Силвия нещо ще изписка по някое време или Дурето ще се изцепи на място,както винаги! Ех,малееее...това Дуре ако знаех как щеше да ни вдигне във въздуха същата вечер! Автобусът си пъпли по магистралата и слънцето вече напича...Дурето се размърдва нетърпеливо на седалката и след няколко сговорни приказки между нас,започва артилерийската канонада на 12-и А...Пеене,пеене и пак пеене докато не остане българска песен неизпята! С “Имала майка”,”Македонско девойче” и какво ли още не...напораво скрихме шайбите на всички пътуващи още в самото начало на малкото ни пътешествие. Така и трябва-който иска да спи-ей го Ботевград зад нас-да се връща! С няколко думи следващите два-три часа мога да ги опиша така:майтапи,песни,пак майтапи и пак песни...Кулминацията дойде когато осъзнах,че големият брой петокласници в автобуса са също един потенциал, който не бива да остане неизползван в певческото ни начинание. Но как да запеем заедно някаква песен която всички да знаем ?! Много просто-“Бански на лалета” !!! Екнаха 20-30 ,че дори и повече гласове из целия автобус и песента се понесе звучно и нестройно като партизанска паланка! “Когато с теб се разхождам по плажа...” и т.н. Напече слънцето още по-силно и сякаш лятото отново се бе върнало по милата ни родина! И чак когато специфични звуци долетяха откъм стомаха ми,осъзнах се да попитам колко е часа и докъде по дяволите сме стигнали! Оказа се,че вече наблизава един, а автобусът се намира в покрайнините на Сандански! А,кога стигнахме толкова бързо бря! Леле,как минава времето! Да,ама ние не спряхме там...Струма си остана някъде си из пътя,а ние продължихме по възможно най-кривите и дивни асфалтови шосета из нашата родина.То не бяха завои,то не бяха изкачвания и спускания,храси и глогинки,хълмчета и скални образувания,пясъчни пирамиди и какво ли не! Бре мина село,минаха две,минаха три...Ех,този Мелник...къде ще да е това! GSM-и те на всички вече отказаха връзка,а Емил даже видя на своя телефон надпис “Приятно прекарване в Гърция!” .Това нарани националното ми самочувствие, защото бяхме все още в България, по дяволите!!! Да,ама Мелник отмина и ние се понесохме сремглаво някъде из природата като автобус-фантом из някоя прерия.Не бях виждал такава природа-всичко някак чудно напомняше на дивно,забравено от бога място,но дарено с такава красота...И то не красотата на величествени постройки,огромни чукари или тучни равнини...Всичко беше някак като обгорено,жълто и изсъхнало от есента...Пясъчни хълмчета и лозички на всеки километър...Диво,диво,диво! Чак като мернах табелката “Рожен” се сетих, че отиваме в Роженския манастир. Ама разбира се! Автобусът спря,тълпата се разля по песъчливата почва и започна едно надпреварване по нанагорнището. Запъхтян достигнах сянката на едно дърво и изправената до него църквичка-под тях,на завет, беше гробът на Яне Сандански. Сведох глава пред мраморния хлад на плочата...Загледах се в изписаното име на героя и се сетих за тетралогията на Талев,която четох цяло лято и чак сега смогнах да завърша. Истински български син, борец за свобода и народен закрилник! Почувствах познатата тръпка на гордост,чух гласа на кръвта си. В Македонско съм,при Яне! Трите сестри-Мизия,Тракия и Македония...И най-хубавата от тях остана отделена от другите две..Само малка част от нея влезе в границите на България...И именно тук бях сега аз...Екнаха в съзнанието ми македонските песни на Володя Стоянов,силно заби сърцето ми пред това място-светиня! В мир почивай,Яне...почивайте,свидни български синове! Отправих се с бодри стъпки към Роженския манастир.И пак жълто,жълто,жълто!!! Огнено,изпепелено...и толкова красиво! Едно самотно изсъхнало дърво се изпрявяше точно до манастира...Погледнах го,погледнах и в дясно,където беше спретната прекрасна свежа градинка...и влязох през дървените порти. Див,изостанал от комерсиализма и напредничавостта на света,манастирът беше същински бисер! Чешмичка в двора от която едва се стичаше студена водица...Дървени стълбички навсякъде,изтъркана и овехтяла иконопис по стените на църквата.Влязох вътре и запалих свещ пред иконостаса.Мистично,божествено,странно и омайващо място! На излизане погледът ми остана прикован от позната икона-плачещата Света Богородица. Попитах свещеника дали това е оригиналът и той кимна утвърдително-оказа се,че това е прочутата икона от 1790-а година,която има силата да лекува. Допрях ръка до дътрвената рамка . “Може нищо да не излезе,но поне да си пробвам!” На излизане в краката си съзрях 15 лева.Хах,явно все пак ставаха чудеса!!! Пред мен обаче тъкмо излизаха група малчугани и се сетих,че парите са изпаднали от тях . Върнах ги по-късно в автобуса на едно уплашено момиченце,което изплака,че си е загубило 15 лева. Второ чудо бих казал...много по-хубаво! Да зарадваш някого в нерадост е стократно по-приятно усещане от това да намериш чужди пари на земята. Хайде приятели....тръгваме за Мелник! Щрак,няколко снимки и обратно в рейса! Ето гоооо....ето го най-сетне! Показа се табелка Мелник и автобусът спря до паметника на Яне Сандански.Изсипахме се цялата сурия народ и се понесохме като народна песен по уличките на мъничкото градче. Бях изумен от цялата обстановка която се изпречи пред очите ми.За първи път посещавах това място и останах толкова горд,че се намирах в България-че това райско кътче беше моята родина! Чудати пясъчни игли пробождаха небето,а всякакви такива зъбери и пирамиди се извисяваха на всеки склон,до сами оградите на старинните къщи. А къщите...леле,сякаш бях попаднал далеч назад във времето! Бели къщички с високи чардаци,чудни керемидени покриви и всичко това толкова чисто и подредено...Идилия! Родна,българска,мила картинка! Упътихме се към една от най-старите и запазени къщи-Кордопуловата.Платихме по 50 стотинки вход,ударих си печат на туристическата книжка и влязохме в къщата. Леле,разкош! Ауууу,останах изумен! Същински лукс,невиждан често по времето когато е строена! Но истинската изненада дойде когато слязохме в избата! Пред очите ми се откриха огромни,ама огрооомни бъчви,замириса на киселичко,на кръчма,на вино...Кръчмар със зачервен нос ни обясни,че къщата е на 250 години,била е на голям богаташ от гръцки произход.Обясни ни,че Мелник някога е бил огромен град с над 25 000 население,докато тогава София е била само 11 000. Център на живота,търговията и всичко останало....Мелник! Пристъпихме с Емо към тунелите,прокопани в избата...Строени 12 години!!! Леле,като някоя древноримска катакомба! Тесни стени с нисък таван и мъжделива светлина,миризма на застояло,хлад! Същински лабиринт сътворен от човешка ръка! Останах прехласнат от тази невероятна гледка! На излизане купих бутилка мелнишко вино от Кордопуловата къща за 3.50 –подарък за мама и тате,на мен така или иначе не ми трябва! Направих още доста снимки и се отправих към автобуса. Току до него бяха седнали две баби и си приказваха нещо.Приближих се до тях с интерес. “Здравейте,вие от Мелник ли сте?”, попитах. “Здрасте,от тука сме си,да!”,отговори ми едната. Заговорих бабата.Разказа ми,че било хубаво да се живее тук-не се оплаквали.Но младите вече се изнасяли за София,за чужбина.Нямало работа за тях тук-всички вече се занимавали само с търговия.Предприятията затворили врати,хората застарели.Бабата имала роднини по горния край и ме увери,че там при нас се живеело по-добре.Имали сме земя и сме си имали всичко...По-добре било! Тя имала внуци колкото мен,но парите...парите все не стигали.Тогава се обади и другата баба.Дочула думата “пари”, тя веднага забоботи с беззъбата си уста “Нема пари,пенсиите са малки.Нас никой не ни пита дали имаме нужда от нещо,нема пари!” Първата баба пак се заприказва: “Така е синче,ама какво да се прави” Разказа ми за Яне Сандански-палил бил той къщите по горния край на града.Дал ултиматум на турците да се изтеглят,но те не напуснали и той започнал да пали къщи. Повикаха ме да се качвам вече в автобуса.Сбогувах се с бабите,направих си снимка пред паметника на Яне и потеглихме към Сандански. Вече се поизморих от пътуване когато пристигнахме в града.Автобусът спря пред някаква голяма стара сграда и ние се изсипахме като картофи през двете врати.Настанихме се по живо по здраво,хвърлихме багажа...Стаята беше сносна-три легла за мен,Емо и Дани,масичка,гардероб;широка баня с гнусна вана и всичко останало...Няма проблем-виждали сме какво ли не! Момичетата вече бяха готови за излизане-събрахме се и тръгнахме на обиколка из града. Каква ти обиколка!!! Всички се изтърсиха в някакво тузарско кафене на главната улица и си поръчаха пици и спагети.Ооооо,да не съм луд! Да давам пари?! С Дани позяпахме по бутиците половин час...и се върнахме с “хотела”.Не ми хареса този път Сандански-навсякъде гърци,гърци,гърци...Комерс,лъскави витрини,напудрени и нашарени хора,лъснати мутри и натруфени госпожички...Пфффф,толкова фалш! Събрахме се вечерта в стаята на момичетата...А те горките,толкова добрички-подредили масата,наслагали яденето....само да седнеш и да отпочнеш...И музиката-музика,и яденето-ядене,и компанията-компания! Ех,лелее....Като се завъртя един купон...Като се развесели пустото сърце! Веселба! Дурето обра всички точки тая вечер...то не бяха танци,то не бяха нощници над дрехите и пак танци...Дори пазачът не успя да ни развали купона въпреки че ни навика заради музиката. И така до 3 сутринта...Изредиха се и всчики учители да ни посетят.С класната разчепкахме до болка набралите теми...па се насмяхме едно хубаво! После заспах...изморен от дългия ден...леко понастинал и замаян от цигарения дим с който ме обстрелваха цяла нощ присъстващите! Утрото дойде с оглушителни трясъци по вратата на стаята.Отворих гуреливи очи и срещнах погледа на Емо на съседното легло.Гледахме се така около половин минута,докато трясъците продължаваха все така усилено! Накрая той стана с досада,товори и на вратата се показа Нели. Явно беше станала с дупето нагоре тази сутрин. Потеглихме веднага след импровизираната закуска.Изморени от нощните емоции, всички се умълчахме ,но не за дълго. В песни и шеги скоро отхвърлихме доста път и автобусът спря в Благоевград. Имахме час и половина да разгледаме. Приятно впечатление ми направи градът.Хубави сгради,чудесен център,слънчеви улици,забързани млади хора-предимно студенти.Шляхме се на воля,зяпахме из центъра,снимахме се и времето мина. Следваща спирка-Рилски манастир.Там всичко е ясно-за трети път го посещавам и сега просто обиколих с интерес наоколо.Хапнах от прочутите рилски мекици,купих едно кръстче за мама,направих няколко снимки и благополучно се завърнахме в автобуса. Сега вече потеглихме към града....към Ботевград.Една чудесна екскурзия беше киъм края си...Последната ми екскурзия като ученик!Сега всичко щеше да приключи,животът ще ме завърти в шеметния си танц и нищо вече няма да е същото. Останал без глас,със запушен нос и подути очи,продължавах да пея,да се хиля,да се радвам на последните часове от екскурзията. А спомените....те завинаги ще си останат...ако не тук,то в съзнанието ми със сигурност.Македонските песни,смеха,веселбата и шегите заедно с прекрасните гледки на милото Отечество. Жълто,жълто,жълто...
2004-10-31

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)