БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Растежът на тревата

(ния)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

"А тревата расте без да пита..." Бл. Димитрова А тревата расте без да пита, но аз съм човек по своята скромна съдба, И в огледалото кръгло на небето (високото) търся причините свои да живея и да умра На някой сигурно ще се стори забавен моят избор на път - не много весел и лек Да обичам без желание за отговор, Да наричам себе си "добър човек" "Добра душа е!" - как звучи само! Но когато съм странно притихнала и така сама моите две половинки се изявяват по равно - светлина в тъмнината и мрак в светлина
2004-10-28