БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Прокълнатата земя

Елена Емилова Бърдарова (beautyfuneral)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

ВТОРА ГЛАВА В двореца се чуваха странни писъци тази сутрин.Кимора бе изпаднала в поредната си криза.Тя бягаше и крещеше из залите. -Убиите я-каза кралицата на един от червените ангели. -Но тя Ви е сестра!-изтръпна той от нейната заповед. Тя се доближи до него и разкъса съзнанието му с ледените си, почти бели, светлосинкави очи. -Тогава ми дай ножа си-нареди му тя спокойно. Той се уплаши, бавно измъкна красивия си нож, закачен на веригата, която бе сякаш забита на кръста му, и й го подаде. Тя плавно го взе и започна да го разглежда.Беше от бяло злато.Дръжката му бе с странни символи и представляваше мъжки ангел с разтворени криле. -Много е красив. -Да, лейди-прошепна ангелът. -Жалко за вас,трябваше да си останете безполови същества, символ на святостта.Сега сте едни развратени изчадия-изрече тя. В този момент рязко заби острието в корема му.Той се сгърчи и падна на пода.Тя отново заби ножа, този път в едното му червено крило.Той изкрещя.Това бе краят му.Тя се усмихна.Прескочи трупът и продължи по главния коридор.Стискаше в ръката си окървъвения нож.От него капеше топла кръв.Ръцете й бяха студени и бели, ноктите и почти сини-като на мъртвец.Продължаваше да крачи бавно.Доближаваше се до Голямата зала.Писъците ставаха все по-силни.Изведнъж се спря.Погледна през процепите на каменната стена.Слънцето изгря напълно.Сега се бе отделило от хоризонта.Тя застана втренчена в него.Сби тънките си вежди и се замисли.Сякаш виждаше нещо, което можеше да стане някой ден, но въпросът беше, дали ще й позволят.Очите й рязко се зачервиха, тя стисна зъби.Тръгна напред с бърза крачка.Светлата й права коса се носеша зад нея.Бързо стигна до черната порта.Блъсна силно със свити ръце и влезе в Голямата зала.Огледа се на всички посоки.Нямаше никой.Тя се ядоса и изкрещя.Заби ножа в земята.Тръгна напред.Спря се.Черните завеси пред нея бяха спуснати.Тя се учуди.Изведнъж някой изкрещя в ушите й.Тя се обърна и видя Кимора, цялата в кръв. -Какво?!-изпищя от изумление кралицата. Кимора продължаваше да пищи и да бяга из залата.Босите и крака се плъзнаха няколко пъти по ледения под и тя падна на земята.Сви се на две, после се сгърчи няколко пъти.Кралицата наблюдаваше движенията й с остър поглед, без да портрепне.Накрая Кимора закри лицето си с длани и заплака.Лицето на кралицата се отпусна,а тялото й се свлече на земята.Синкавата й рокля се сля с пода.Тя отпусна ръце на бедрата си и се вгледа в спуснатите завеси.Риданията на Кимора изпълваха залата с могъщо кънтене.Кралицата не помръдваше.Седеше, вгледана в завесите.Някаква мъка се изписа, за много кратко време, на лицето й.Скоро Кимора спря да плаче.Бавно стана и се обърна към кралицата.Тя също се изправи и двете се втренчиха една в друга.Кралицата отпусна очите си надолу и се вгледа в тялото на Кимора.То беше сгърчено и покрито с червени петна.Липсваха нокти по пръстите. -Дойде да ме убиеш, нали?-прошепна Кимора и хвърли поглед към забития в земята окървъен нож. Кралицата наведе глава. -Има ли нещо, което може да те трогне?Съсирек ли имаш вместо сърце? -Млъкни... -Думите ми нямат смисъл за теб, просто ми казваш да престана да говоря не защото те наранявам, а защото те изнервам.Някой ден безразличието ти ще те погуби, защото този, когото обичаш, ще е безразличен към теб. -Права си, думите ти не ме трогват, затова млъкни и се махай.Писъците ти ме убиват. -Тогава умри!Ти уби всички!Ще убиеш и мен!Ще унищожиш това място! -ТОВА НЕ Е МЯСТО, ТОВА Е АД, КОЙТО НЕНАВИЖДАМ!-изкрещя кралицата. Кимора се стресна, не очакваше сестра й да реагира така.Тя изтича към ножа и го хвана зрдаво, започна да се мъчи да го извади.Кралицата седеше безучастна и втренчена в грозната фигура, седеше като статуя.Кимора най-после успя да извади ножа, леко залитна назад.Обърна се рязко към сестра си.Зелените й очи бяха станали жълти.Когато стигна до кралицата се спря.Делеше ги разстояние от една педя. -Вземи го!-каза Кимора и подаде ножа. -Не ми заповядвай!-изсъска кралицата. -Ако не ме убиеш, аз ще убия теб! -Давай...-хладно изрече тя. Кимора потрепера няколко пъти, но продължи да гледа сестра си в очите. -Не съм толкова жестока... Тя хвърли ножа и зашлеви шамар на сестра си.Тогава кралицата я хвана за гърлото и я стисна.Кимора започна да се дави. -Никога няма да те убия!-извика тя-Но и ти никога няма да успееш да ме убиеш! След това тя я пусна.Кимора се строполи на земята и непомръдна.Беше я страх да стане.Кралицата я погледна, после я заобиколи и излезе от залата.В замъка не се чуваше никакъв звук.Кралицата тръгна по дългите коридори.Вървя дълго.Накрая стигна до осветен с факли широк коридор.След малко се появиха черни стълби.Кралицата започна да се спуска по тях.След това изчезна. Дворецът беше пълен с множество коридори и стълбища, които само кралицата познаваше.Самата крепост беше голяма колкото цял град, но придворните познаваха само средната част и обикаляха по групи, за да не се изгубят.Най-често те бяха червени ангели-мъже, които носеха вести на кралицата или синкави синири, които наподобяваха самодиви.Единственото, което ги разграничаваше от красивите жени бе , че те бяха напълно слепи или с избодени очи и с извадени езици.Това се налагаше, защото в противен случай можеха да омагьосат ангелите.Те пък бяха оковани с тежки вериги, а крилата им бяха деформирани, за да не могат да летят.Само на армията от черни ангели бе позволено да лети, както и на шпионите-белите ангели-жени. В горната част на двореца се намираше армията, а в най-долната, в отделно крило бяха разположени килиите, където се събуждаха новите същества.Там те биваха оковавани и никога, до смъртта си, не излизаха от там.Разбира се в свободните земи около двореца и из страната имаше странни същества, но те бяха съвсем незначителни или прекалено слаби, за да се вкарат в килиите.Кралицата не намираше смисъл в това, защото изчадията щяха да умрат още първата седмица и труповете им щяха да заемат място. -Къде е кралицата?-извика един от червените ангели. -Не зная-отсече Кимора. -Но, лейди, ако я видите...не...трябва да говоря с нея и то бързо! -Кажи ми какво да й предам!-викна тя. -Но... -Веднага! -Не мога, тя ми е казвала... -Сега аз ти казвам! -Добре...но... Ангелът се притесни.Знаеше, че кралицата убива всеки, който не изпълни дори една нейна заповед.Погледна плахо Кимора.Единственото красиво нещо у нея-очите й-сега гледаха по-свирепо и от тези на кралицата. -Шпионите са видели бегълците.-изрече това ангелът и преглътна. -Хъммм...-тихо добави Кимора. -Свободен ли съм?-попита с притеснение той. -Махай се! Ангелът много бързо избяга в мрачния коридир, а Кимора остана сама в залата.Започна да се разхожда и да размишлява.След малко се спря и погледна към спуснатите дебели завеси.Сега тя сякаш се замисли за друго.Леко се доближи до тях.Докосна с лявата си ръка черния плат.Портите зад Кимора се отвориха с трясък.
2004-10-22