БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Прокълнатата земя

Елена Емилова Бърдарова (beautyfuneral)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

ПЪРВА ГЛАВА Голяма черна тарантула изпълзя от дупката до трона й, качи се на нейната длан и се взря в очите й. Тя размърда ръката си и грубо я смачка. Черен дим се разнесе над нея. -Повтори! -Избягали са, лейди...-изрече крилатият ангел и наведе глава. Тя стана от трона си от бели черепи и бавно се изправи.Беше слаба и красива.Тя бе единствената жена в целия двoрец.Имаше зловещо изражение.По дългата й кестенява коса имаше капки кръв.Бялата й кожа прозираше през черната накъсана роба.Плавно с босите си крака се доближи до ангела.Погледна го с престорено съжаление и докосна брадичката му.Той надигна глава. В този момент тя разряза гърлото му с нокътя на показалеца си.Кръвта бавно избликна и нежно потече по връта му. Ангелът падна на земята. В тъмната зала настъпи мълчание.След малко дойдоха две същества, подобни на жени. Те сграбчиха мъртвото тяло и го изнесоха.Тя започна да се разхожда по осветената част на залата. Босите й нозе сякаш се носиха по въздуха, почти не допираха ледения под. -Те не могат да избягат. Сами ще си направят капан, в който ще се заловят-тихо говореше тя-Тя знае само част от пътя...дори и да стигнат до Kрепостните стени, дори и да успеят да ги преминат...ще умрат. Но моят гняв е голям! Ще ги хвана и ще ги измъчвам, докато не умрат пред очите ми... -Предлагам Ви да пуснем армията по петите им, лейди-чу се глас, излизащ от тъмнината зад трона. -Не!В никакъв случай! -Но те са само двама! -Да!Точно затова мила моя Кимора-усмихна се зловещо тя и продължи-мисля, че сега армията е...леко смутена, бих казала. Трябва да внимаваме много...да не започнe бунт. Ако това стане ще бъде много лошо, защото освен че това място ще умре, ще настъпи и хаос за всички извън... Тя се спря. Погледна всички ангели, които я гледаха с уплашен поглед. -Вън!-изкрещя тя и всичко се разтресе. След малко нямаше никой в залата. -Дали наистина всичко ще се разбие, ако те успеят?-запита Кимора -Никой не знае...но няма да позволя всичко да се срине, заради тази изменница. -Не би трябвало да подценявате един избягал ангел, особено ако е жена, особено ако е грешница! -Това е нелепо...не зная и почти нищо.Аз се оттеглям.Почивай в мир! Кимора кимна с глава и остана в залата, докато не видя как силуетът изчезна.Тя погледна през процепа на стената. Виждаха се Червените планини.В този момент двамата затворници, които издирваха също бяха загледани в този зловещ пейзаж. -Благодаря ти, че ме измъкна от онова проклето място. Тя само наведе глава при думите му.Днес беше мълчалива.Погледна белезите по бедрата си и леко разклати веригите, част от които още висяха от китките й. -Тя е отсякла крилата й-тихо изрече тя. -Кой?-попита той. Доближи се до нея и седна.Вгледа се в дълбоките и кафеви очи.Те бяха много тъжни.Никога до сега не ги бе виждал такива. -Тя беше прекрасен ангел!Тя бе толкова красива! Още не бе изрекла това и избухна в ридания.Той веднага я прегърна и я притисна силно до себе си.Усети колко нежна е кожата й, макар и грозно накъсана, покрита с белези и засъхнали петна кръв.Тя потреперваше в обятията му, а той гледаше напред.Червеното небе бе покрито с гъсти черни облаци.Виждаха се и далечните скали, които всяваха страх. -Няма да ме изоставиш, когато ти покажа Портите нали?-изрече тя и рязко се отдръпна от него. Къдревите и черни коси се разлюляха настрани.Тя се втренчи в него. -Не зная, дали изобщо ще стигнем. -Аз познавам пътя.Ще успеем само, ако ми вярваш!-викна тя. -Усопокой се!-каза й той нежно. -Ти не разбираш.Няма да е толкова лесно, колкото очаквах.Тя ще убие всички, докато не ни намери!-уплашено изсъска тя. Настъпи мълчание.Седяха тихо без да потрепват и наблюдаваха далечните Червени скали.Сега той изпитваше леко колебание.Само тя можеша да го измъкне от това място, но усещаше, че сега тя се страхува. -Какво има извън тях?-разцепи мислите му тя. -Извън кое?-стресна се той. -Какво има отвъд Портите? -Не зная. Когато се събудих в килията сякаш не помнех нищо.Спомените се върнаха постепенно.Но моят свят е различен от твоя. -Това не е моят свят.Когато аз се събудих, не знаех нищо, не помнех нищо.Не знаех откъде съм дошла.Тук никой не знае миналото си, но всички знаят бъдещето си. Тя замълча за момент.Той я погледна въпросително. -Смърт-изрече тя. Някакво животно изкрещя. -Какво е това?-попита той с паника в гласа. -Не съм сигурна, но звучи като писък на ангел. -Защо крещи така? -Сигурно му режат крилете.Откакто кралицата е започна да управлява сама Прокълнатата земя, всички невинни същества, които преди Кралят почиташе, бяха хванати и заключени в Адската тъмница.Сега е решила да мъчи всички и започнала да реже крилата на ангелите.За тях това означава ужасно болезнена смърт.Серафима умря, защото не ни предаде и кралицата я уби. Животното продължи да крещи.Двамата бегълци легнаха върху пясъка и необелиха дума до сутринта.
2004-10-16