БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Минзухарен глад

(sinner)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Студено е, и празно - тишината прогонва мрака в очите ми -

бяло въже се спуска

и аз тръгвам нагоре по него.

Ръцете ми са студени,

краката ми не се движат

-         умрях ли?

мигнах за миг,  тишината заби копието си в гърдите ми.

Прсто летеж към нещо  - към нищо....

Към  никого......

Неудовлетвореност, пустуш

Глад за минзухари ...

За необятност, за нещо силно.

 

Кожата ми е прозрачна – виждам всичко, целият сложен механизъм

който отвреме навреме работи....

Искам да живея извън това, може ли в мен да няма никакво намерение да

му се подчиня...

колко сме уязвими само. Колко заменими – ежедневки! Мразя ежедневието –

остарявам... имам бръчки вече и съм изморена  - ежедневие.

 

Всички улици са така празни, хората обличат кожите си  и стават прозрачни....

Малки, жалки, невидими – а аз си ходя гола между тях, по празните улици – и те не ме виждат, само се стряскат от внезапно ощипване..... колко са смешни и обикновени....

Празни улици, празни домове, празни ресторанти – тук-таме се мярка някой на покрива, някой в камината, някой на перваза.... някъде там, някой все пак е оживял извън ежедневието...

 

Минзухарен глад, пристъргва понякога и тогава излизаш от оковите на житието. Намираш си поляна с един единствен минзухар – гладен си, ужасно гладен, но неможеш да му отнемеш величието, с което поклаща крехкото си тяло между тревичките....

 

- Ставай вече, време е да се обличаш!


2004-10-08