БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Африка - за призраци и други неща

Надежда Ангелинова (edna)

Раздел: Пътеписи  Цикъл:

И по - нататък. И по-нататък имаше още смешни и невероятни неща. Съдейки с нашите мерки другите, понякога се озоваваме в твърде забавни положения. На другия ден реших, че ще изчакам останалите за да ходим на плаж, а не да се забърквам в разни екшъни и за това реших да се поразходя. От малка ставам много рано сутрин, защото все ми се струва, че нещо интересно ще се случи докато спя. Пак бях станала с изгрева и ми се видя подходящо да се разходя из курорта и да се опитам да си го представя така както е изглеждал. Това последното не ми се удаде съвсем, но пък наистина не пропуснах нищо! Излизам аз и пак чувам песен. Не знам защо, но щом се сетя за онова място задължително присъства и някаква песенчица. Само, че този път бодра, такава една направо бодряшка и така малко накъдрена и придружена от тропот на крака. От оскъдните ми познания по езика, разбирам, че се пее за някой който е баща на народа, че революцията е била на12.03.1982година, а бащата е роден да речем на 5.06.1954година, а отрядите са влезли в столицата на еди-коя си дата. Зад завоя виждам рота войници, които не маршируват, а тичат. Така бавничко тичат и си пеят. Пред тях на заден ход тича шефа им и им подава репликите. Войниците имат урок по история се оказва. След около седмица разбрах, че това е обичайния начин да се накара местното население да научи нещо. Имаше песен за лошия маларичен комар, от който трябва да се пазим с мрежи на прозорците и да си слагаме задължително ваксина; за добрата майка, която кара децата си да си измиват ръчичките преди ядене; за лошия капитализъм и добрия комунизъм. Спектакълът мина прeд мен на бавен ход, като ме остави с отворена уста, което явно бе забелязано от всички войници и съответно отбелязано с обръщане и спъване бегом... Улицата, по-скоро алеята, на която беше хотела ни продължаваше с бивши частни вили. Растителността около тях - избуяла, някои заселени, другите явно неупотребявани поне от 10 години. Точно пред мен една такава, цялата в нещо като бръшлян, само че с листа като длани. Между листата нещо синее и аз нали съм любопитна като сврака разтварям листата, и отдолу видях, че цялата ограда е облечена с фаянсови плочки. Продължавам да се правя на Индиана Джоунс и постепенно разкрих цяла една картина на морска битка със възхитително нарисувани вълни и кораби по тях. Откриването обаче беше нещо като от вица за Киркор. Представи си: дърпам стебло и отдолу кораб със вдигнати платна; здрасти гущерче; после друг кораб го взима на абордаж; здрасти друго гущерче; после малко вълни, пръски и други автентичности и пак; а тука, здрасти гущерчета! Продължих с откривателството. Вратата към градината на тази къща, отворена. Значи казва ми : Я ела, виж какво има и вътре! Естествено, аз винаги слушам тия гласове, макар че понакога много си патя от послушание точно. Сградата зад оградата е на един етаж. Към входната врата, която е била витраж - виждат се парчета цветно стъкло, все още закрепени на рамките, водят няколко стъпъла. И тази врата открехната. Естественото състояние на носа ми е да се завре във всяка неохранявана дупка. (интересно как още си е на мястото,носа де). Зад вратата както би трябвало да се очаква, голямо помещение, което сякаш е отворено от другата си страна към друго измерение. През голям прозорец до земята се вижда цялата лагуна.Същото стъписване и същото усещане като първата сутрин в това удивително място. Само,че този път от току-що изгрялото слънце , цялата повърхност беше златна и накъдрена. След като се поотърсих от впечатлението, забелязах, че не съм сама, че в ъгъла на стаята има жена - бяла, която е седнала с кръстосани крака на пода, пуши и изобщо не ме вижда. При всеки друг човек тази поза би изглеждала спокойна , но при нея се виждаше, че това е състояние на напрежение и едва ли не за скок. Веднага ми мина през ума мисълта за призраци в самотни къщи и всякакви там кървави подробности а ла Стивън Кинг, обаче цигарата внесе съмнения в тези ми размишления и тръгнах тихичко да се измъквам на заден ход. Жената обаче забеляза моите опити и ме заговори. Не беше призрак, много си беше истинска. Оказа се , че е бившата собственичка на къщата и хотела, но това е друга история. Не щеш ли? Така започваше едно време баба ми всеки свой разказ. По-късно и майка ми на колене с някое от внучетата пак започваше приказките с това "и не щеш ли" Много съм се чудела, като я слушам отстрани, защо наистина "не щеш ли"! Крайно време е и аз да започна да разказвам така. И не щеш ли, тигъра се хвърли ми захапа крака! И после един питон се мъчеше да ме души, ама аз не се давах. Може, ама не е вярно и за туй няма да ти разказвам небивалици... А другата история прилича на сапунка, ама досущ, и за това никакво разказване. Има любов, ама много любов. Той мулат и коняр, тя дете на богат земевладелец. После родетелите тръгнали за Португалия, а тя избягала от летището и се върнала при него. После родителите и не искат да я виждат. После бащата получил инфаркт и пратил да я повикат, обаче тя му е сърдита. Изобщо такива неща. Историята на бялата жена в къщата няма да разказвам, щото тя е дълга и не е моя. Аз ди разказвам само моите си истории. За какво да ти разкажа? За това как ме учиха да ловя риба с вилица, или за това как срещнахме руски дипломати иси пяхме бандитски руски песни на брега на индийския океан, или за реката пълна с разни гадини, в която аз неподозираща нищо газех възторжено? Винаги си образувам приключение.
2004-10-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)