БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Шапка невидимка

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Отгоре ми нахлузи шапка невидимка.
Не,няма да се търся.Имам се отвътре.
Отвън са видни само възлите и примките
и чашите с отрова,които съм гаврътнала.
Нали съм обещала да съм обещаваща.
Ще си изпия чашата с облог да се харесам.
Но пак ще съм си аз,а ти ще ме прощаваш,
ако и на този пир душата си калесам.
Приготвяш ли ми пак и гвоздеи за тялото,
и синички мъниста срещу ново влюбване.
Ще се изровя от самата себе си,да,цялата
и пак с безумното ми "Аз" ще се погубваме.
Нима си мислиш,че съм само онова,което
в нощта ти около мен неонът очертал е.
Не са ми нужни светлини.Спестете ги.
Отдавна точно мен успехът ми предал ме е.
Не ми е скучно да съм никоя от никъде.
Но много ми е тъжно да приемам формата
на чужди страсти,на недоживяни стихове
и заради смисли спорни да се обезформям.
Спокоен си,нали,с невидимото наметало!
А уж си ме наметнал,за да ми е топло.
Не си мисли за миг,че съм ти се отдала.
Аз само исках тебе,зъзнещия,да постопля.
Все повече съм аз и аз,от тебе обедняла.
И от възможностите си почти неупотребени.
Подай ми шапката,че така съм закопняла
за невидимите си любови.С тях ще се променям.


2004-09-27