БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Среща на летището на една приятелска държава с безпристрастния Бог

Ангелина Георгиева Катер (briconcella)

Раздел: Преводна поезия  Цикъл: преводи

Среща на летището на една приятелска държава с безпристрастния Бог от Таха Мухаммад Али Ти ме питаше Веднъж, Когато се върщахме От извора в утринта: “ Какво мразиш и кого обичаш?” Отговорих ти През миглите на изненадата Докато кръвта ми отминаваше нататък, Бързо Както сянката на облак от скорци: “Мразя раздялата... обичам извора и пътя кам него, и обожавам утринта.” Тогава ти се засмя, Бадемовите дървета разцъфтяха, И в храстите пееха славеи. Един въпрос: Тя сега е на четири десетилетия. Какъв въпрос, на този отговор! И един отговор: Тя е на твоята възраст, когато ти се сбогува. Какъв отговор на този въпрос! И днес, Колко нереално, На летището на една безпристрастна държава На границата на случайността Се срещаме ние. Тежко ми...! Срещаме ли се? И ти Поставяш същия въпрос отново? Колко съвсем нереално! Познах те веднага, Но ти не ме позна. “Ти ли си това?” Ти не вярваше. И тогава внезапно, Ме попита: “Ако си ти – Какво мразиш, И кого обичаш?” Отговорих ти, Докато кръвта Ми бягаше от залата на летището, Бързо Както сянката на облак от скорци: “ Мразя раздялата... Обичам извора и пътя към него, И обожавам утринта.” Тогава ти заплака. Рози наведоха главите си, И в коприната на тяхната болка заекваха Гълъби. §§§ Begegnung auf dem Flughafen eines befreundeten Landes mit unparteiischem Gott von Taha Muhammad Ali Du fragtest mich Einmal, Als wir zurückkehrten Von der Quelle am Morgen: „ Was hasst du? Und wen liebst du? Ich antwortete dir Durch Wimpern der Überraschung hindurch, Während mein Blut dahineilte, Schnell Wie der Schatten einer Wolke von Staren: „ Ich hasse den Abschied... Ich liebe die Quelle und den Weg zu ihr, Und ich verehre den Morgen.“ Da lachtest du. Mandelbäume erblühten, Und im Gebüsch sangen Nachtigallen. Eine Frage: Sie ist jetzt vier Jahrzehnte alt. Welch eine Frage, zu dieser Antwort! Und eine Antwort: Sie ist so alt wie du, als du Abschied nahmst. Welch eine Antwort, auf diese Frage! Und heute, Wie unwirklich, Auf dem Flughafen eines unparteiischen Landes An den Grenzen des Zufalls Begegnen wir uns. Weh mir...! Begegnen wir uns? Und du stellst dieselbe Frage noch einmal? Wie ganz und gar unwirklich! Ich erkannte dich gleich, Aber du erkanntest mich nicht. „Bist du’s?“ Du glaubtest es nicht. Und dann, unvermittelt, Fragtest du mich. „Wenn du es bist – Was hasst du? Und wen liebst du?“ Ich antwortete dir Während mein Blut Aus der Halle des Flughafens floh, Schnell Wie der Schatten einer Wolke von Staren: „ Ich hasse den Abschied... Ich liebe die Quelle und den Weg zu ihr, Und ich verehre den Morgen.“ Da weintest du. Rosen neigen ihre Köpfe, Und in der Seide ihres Schmerzens Stotterten Tauben. aus dem Arabischen von Andrea Haist
2004-09-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)