БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Eros Ramazzotti - 9

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Ерос, заклещен в поза 69

Италианската естрада е нещо, което харесват майка ти и баща ти, че дори по-скоро баба ти и дядо ти. Има шанс обаче и ти да си слушал Ерос Рамацоти, защото той е наистина много известен. И много лигав. И е вече на 40. Твърде сериозна възраст, за да направи тепърва нещо различно от онова, което познаваш. Макар че, ако питаш него, деветият му албум е “крачка назад, за да направи три напред”. Ако питаш мене, Ерос се е заклещил здраво там, откъдето няма мърдане ни напред, ни назад – в безвремието, изоставащо бавно, но сигурно от реалността, докато в един момент цветовете й избледнеят и се появят ланголиерите на Стивън Кинг. При всичките ни предубеждения към този човек, първата част на този албум е наистина добра – мелодична, хитова, страстна, с традиционна, но разчупена и свежа музикална мисъл. За втората предпочитам да замълча. И Ерос да бе млъкнал там – по-добре. Язък за добрите песни в албума, залети с толкова много боза около тях. Положението не могат да спасят дори супер музиканти като барабаниста Вини Колаюта и китариста Майкъл Ландау. Защото положението на Ерос принципно е неспасяемо, нали ти казвам. Пък ако ти не си съгласен, протестирай като идеш в магазина и си купиш този албум. На това му казват демокрация – състояние, в коeто почти всички са доволни, защото имат право на избор.


Оценка - 3
 

Публикувано в сп. Ритъм бр. 70/2003 г.