БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Песен на годината 2002

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Аха. Даже няколко песни на годината.

Това им е проблемът на всичките тези компилации – заглавията им са по-амбициозни от съдържанието. Тази пък е нискоамбициозна – обещава само една “песен на годината”, а предлага няколко. Изборът е на вкус – Д-2 (ама с две!), Румънеца и Енчев, Кирил Маричков, Айс Крийм, Фанданго, Йоана. Всички са различни и две-три от тях дори могат да си направят устата да претендират за символичната награда, декларирана от заглавието. Разбира се, става дума за възродената и осъвременена от М-Сат традиция на конкурса “Мелодия на годината”, който беше значимо събитие в далечните времена, когато рокендролът и авторът на тези редове бяха млади (или поне авторът). Рокендролът нещо отдавна се е сдухал, което лесно се забелязва и от факта, че именно парчетата на Б.Т.Р. и "Константин Кацаров, Гущера и Ренегат" (пичове, осъзнайте се – затворете вратата преди последните един-двама!) стърчат най-неуютно в иначе нелошата селекция от десет заглавия, спечелили, предполагам, месечни класации по неясен за мен критерий. В обратния – разбирай положителния - смисъл изпъкват модерният поп на “Сто години” и емоционалната романтика на Маргарита Хранова в “Тихи стъпки”, която наистина ни липсва от сто години. Лоша дума за останалите не мога да кажа, а добрите ще спестя, понеже се предполага, че ги познавате. Нали са песни на годината?

Оценка - 3

Сп. Ритъм бр. 66/2003 г.