БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №2 Част 9 - Тоник с джин

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    05.09.2000. Пристанището на Созопол. Рано сутринта.
    Ники се измъкна пръв от спалния си чувал и изтрополи навън. Досега смятах тракането сутрин за моя запазена марка. И на Жоро. Скръстих ръце зад главата си и се загледах в тавана на каюткомпанията все още унесен от люлеенето. Тоя мой бордови дневник постепенно започваше да придобива все по-личен характер. От един момент нататък положението “просто става неудържимо”. Но когато в темата са вплетени събитията случващи се в твоя собствен живот - е, тогава наистина би било странно, ако не се вживяваш.
    А нашият cruise навлизаше в своята финална фаза. Вече бяхме свикнали с треската преди отплаване. Спонтанния начин по който се разширяват гърдите; начинът по който душиш въздуха рано сутрин, изложил лицето си на вятъра, за да усетиш, да почувстваш с кожата си какво ще бъде времето през деня; начинът по който правиш мислен преглед на нещата, които ти остава да свършиш на брега; начинът по който всеки един от екипажа знае къде е всеки друг - всичко това бе станало наша втора природа.
    Щормът налетял ни снощи от Запад бе първата по-сериозна проява на глобалния студен фронт, който пълзеше бавно насам откъм сушата. Неделчо ни беше казал, че колкото по-силно и внезапно започва една буря - толкова е по-кратка. Така си беше. Снощните мощни пориви не бяха продължили повече от два часа, след което времето бе утихнало. Сутринта ни посрещна с ясно небе и с вече добре познатия ни източен-североизточен вятър, който се бе завърнал за кратко във владенията си. До залез слънце нямаше причина да се безпокоим особено, но след това времето щеше да стане крайно нестабилно и непредвидимо. Това за района на Бургаския залив. Какво ли ни очакваше на Север?
    Нагоре към Варна имаше няколко пристанища, в които можехме да акостираме с яхтата, за да пренощуваме: Бургас, Поморие, Несебър и Бяла. Добре беше днес да стигнем максимално на Север, за да ни бъде по-лесно утре, така че Бургас и Поморие автоматично отпадаха като вариант. Пристанището на Бяла бе най-насевер, но беше малко и не предлагаше надеждна защита при бури като снощната. Оставаше Несебър, което ни устройваше всички.
    На другата сутрин Николай щеше да се прибере в Бургас, за да урежда полета си до Лондон. Жоро, Ирена и аз щяхме да продължим с Неделчо за Варна, а Крис се двоумеше дали да дойде с нас и после заедно да пътуваме с експреса до София или направо да тръгне с Ники, защото също имаше неотложни уговорки. Всичко зависеше от това дали времето щеше да се влоши до степен, която да ни забави.
    Опитвах се да не се поддавам на настроението свързано с предстоящото ни заминаване. Оставих моите хора от екипажа да си взимат довиждане с любимите си места в Созопол и отидох да разуча разписанието на автобусите по линията Созопол-Бургас-Несебър. И в двете посоки. Що се отнасяше до мен - засега нямах намерение за се разделям изцяло с това място. Поне до утре сутринта, а това означаваше цяла вечност.
    Дори можех да си позволя разкоша да разпилея известно време похапвайки в уединение в една малка семейна закусвалня в Стария град където предлагаха домашно приготвена баница и какао. В слънчевата ухаеща на карамел трапезария имаше телевизор с кабелна, а дистанционното лежеше дискретно на масата. Облегнах се на дивана, налях си горещо какао от каничката и си пуснах MTV в очакване да настъпи един прилично късен час, та дано Вяра да се е събудила когато й звънна по телефона. Все още не се бях отказал от идеята да я вземем на разходка с яхтата. Към единадесет без четири нещо ми подсказа, че е крайно време да и се обадя. Така или иначе след час трябваше да потеглим.
    Е, признавам,  че не познавах достатъчно добре възможностите на Любителката-На-Дългите-Сутрешни-Успивания. Вече щях да затварям, изпитвайки неясни угризения когато едно сънено същество провлече глас в слушалката от другата страна на линията:
    - Алоо?
    - Хей… Навън е един прекрасен слънчев ден, а ние се готвим да отплаваме след час за Несебър! Помниш ли за какво си говорихме вчера?
    - Добро утро. - поправи ме тя. - Да знаеш как ми се спи-и-и. Не мога да се отлепя от възглавницата.
    - Добре де, знам как е, но те съветвам да се ориентираш към разбуждане. Качиш ли се веднъж на яхтата няма да ти се иска да слизаш!
    - Ама къде ще ходиш?!
    - Само до Несебър! Ела с нас. Вятърът е благоприятен и до три-четири часа ще сме там. После мисля да се върна в Созопол с автобуса, така че няма опасност да пропаднеш сама по пътя.
    - Чудесно! Само да си подремна още малко…
    - И да знаеш - вече се смеех на глас. - в дванадесет нула-нула вдигаме платната. Който дошъл - дошъл!
    Не искам някой да остане с впечатлението, че у Верчето се криеше само една Любителка-На-Дългите-Сутрешни-Успивания. Не забравяйте, че тя беше и Прелестният-Светлокос-Ангел, който не само ме беше запленил, но и се погаждаше еднакво добре както с Присъщата-Й-Добронамерена-Прямота, която умееше да покосява (не е печатна грешка), така и с Лудетината-От-Новия-Випуск както я бяха запомнили приятелите й. Аз пък откривах в нея Едно-Твърде-Разумно-Момиче. Разбира се Вяра имаше и тъмни страни и това бяха Тя-И-Нейните-Неотложни-Неща, но те се проявяваха обикновено в последния момент.
   
    В дванадесет без пет отвързахме закрепящите въжета и започнахме маневрите по потеглянето. Бавно изпълзяхме заднешком с включен двигател от мястото ни между Омегата и външния рибарски кораб като едновременно с това привързахме малката яхтичка обратно за десния му борд. Докато останалите се сбогуваха приятелски с капитана й и с групичката изпращачи и непознати, които ни махаха от кея аз отвързвах  последните въжета. Качих се на борда в движение. На изхода на пристанището обърнахме носа срещу вятъра, за да можем по-лесно да вдигнем платната. Това е най-вълнуващият момент от едно тръгване когато въжетата свистят в макарите, мускулите и винчовете се напрягат до отказ, а платната се устремяват шеметно нагоре като величествени плющящи знамена.
    Леко тласване на руля и яхтата се завърта около своята ос,  загребвайки вятър в платната си. Сякаш светът се завърта около нас. Изведнъж люлеенето ни придобива посока и устрем и осъзнаваме, че сме потеглили. Яхтата се накренява стабилно, набирайки скорост, платната застиват като излети и ни обгръща тишината на безкрайната морска пустош…
    - Всеки път когато отплаваме не мога да повярвам, че всичко се случва наистина. - казах на гларуса, който летеше редом с нас. Той обаче не се вълнуваше особено. Морето наоколо бе неговият дом, а ние бяхме just passing by. Интересно какво ли щеше да изпитва Вяра, ако се беше наканила да дойде?
    Като се изключат маневрите по отплаването, акостирането и поворотите, които изискват определено майсторство и усилия може да се каже, че яхтингът е доста спокоен спорт. При днешния благоприятен североизточен вятър до Несебър нямаше да ни се наложи нищо повече от това да поддържаме курса и да следим вятъра, за да коригираме ъгъла на платната. Капитанът отиде да си полегне, оставяйки ни да се оправяме сами, а аз се настаних на кърмата при руля.
    Дългите и полегати вълни ни подемаха и спускаха плавно върху широките си гърбове, а от време на време някоя се врязваше косо в носа, обливайки предната палуба с пръски пяна. Небето постепенно придобиваше матов цвят и брегът на Созопол се размиваше зад нас в обедната мараня. Стрелката на лага бе заспала някъде между 4 и 5 възела. Свежият наситен със солен аромат въздух трептеше пронизан от есенните слънчеви лъчи. Ники уцели по радиото някакво диско, което постепенно караше ехото на адреналиновата бомба, избухнала при потеглянето ни, да заглъхва меко пулсирайки в нашите вени.
    - Хайде да напишем писмо в бутилка! - внезапно предложи той. - Боби, ще ми дадеш ли един бял лист?
    Това ме извади от унеса. Разбира се! Какви мореплаватели щяхме да бъдем, ако не изпратим послание по бутилковата поща.
    - А имаме ли бутилка? - запитах, откъсвайки една страница от дневника.
    - Да-а-а. - обадиха се Крис и Ирена и извадиха една малка бутилка от водка.
    - Я ги виж ти!
    Бяха си я изпили самички като истински пичове.
    - Всъщност си я разделихме още докато те чакахме да отплаваме… - с английска тактичност се намеси Ники.
    - То и сега нямаше да ни е особено трудно, защото откакто тръгнахме не си престанал да се зазяпваш назад. - довърши ме с непосредствеността си Жоро.
    Какво да ги правиш - приятели.
    - Добре тогава. Пишете си сами - аз ще кормувам! Хващаме ли се на бас, че до три и половина ще сме стигнали Несебър? Всъщност като се замисля… - развеселих се внезапно, имитирайки Ники. - Не ни ли се намира ли тук някъде една бутилка джин? Нещо и на мен ми пресъхна гърлото.
    - Като се замислиш… - усмихна се разбиращо Крис. - може да се намери и лимон, и тоник.
    - Ами… хайде.
    Нужно ли е да споменавам, че компанията беше великолепна?
    Не след дълго всички заедно съчинявахме великото послание, което щяхме да предоставим на морето. Може би след много години някой просветлен избраник на съдбата щеше да го открие на пустинния бряг далеч оттук и задълбочено да размишлява върху неговото скрито значение. Когато всичко бе готово Ники прочете тържествено на глас:
    - “Плаваме си ние по безгрижните вълни / правим си купона и си пием тоник с джин. / PS Помощ не щем! / подпис: екипажът на яхтата Одесос / 05.09.2000 г.      Бургаския залив.” Остава само да му сложим печата на капитана.
    - Хъм. Не е ли малко… - почесах се по носа. - кратичко?
    - Много си е добре! - настояха всички в един глас, явно навреме съзирайки надвисващата опасност от моята неовладяна страст към стихийната многословност.
    - Добре-добре. - свих набързо знамената. - А какво ще кажете да го преведем на английски? Все пак не знаем къде ще стигне…
    - Много си е добре! - беше неизменният отговор.
    - Давайте тогава. - отказах се с въздишка от по-нататъшно разискване. - Надявам се Провидението да разбира от каламбури иначе… - носът отново ме засърбя. “То ли няма да разбира?” опита се несръчно да ме успокои Парадоксалното-Ми-Чувство-За-Хумор. Естествено постигна тъкмо обратния ефект. Ама че работа - къде ли се беше дянал Трезвият-Ми-Поглед-Върху-Живота?
    Писмото полетя към вълните съпроводено от възклицанията на екипажа, а аз скришом излях една чаша с джин в морето. Знае ли човек? Беше малко дръзко да предизвикваме духовете на моряците. Надявах се тази жертва да ги умилостиви, ако нещо в съдържанието на писмото би им се сторило предизвикателно. В открито море суеверността е основата на здравия разум.
    Плаването продължи без особени премеждия. Откакто се бях преместил на руля скоростта на яхтата не бе падала под 6 възела и постепенно надпреварата с вятъра и вълните ни увлече в своя устрем. Около нас се разнасяше шум от водни пръски, платната леко бръмчаха, а наклонът, под който заставаше хоризонтът пред нас ни караше да затаяваме дъх.
    Далеч на Запад брегът се губеше в ефирна мъглива пелена и едва успявах да различа очертанията на най-близките му форми. В атмосферата се натрупваше влага. Малко по-насевер от Поморие първите дъждовни облаци вече пълзяха бавно откъм сушата хвърляйки част от тежката си сянка над морето. Някъде там вятърът бе започнал да обръща посоката си. Ние обаче смогнахме да се изплъзнем напред доста преди лошото време да е успяло да пресече пътя ни с облачните си езици.
    Към 15:00 p.m. Старият град на Несебър вече се открояваше все по-отчетливо на Север по курса, а над главите ни продължаваше да се усмихва късче синьо небе. Беше малко рано да се насочваме към пристанището затова решихме да подминем полуострова и да заобиколим към Свети Влас. Нямаше смисъл да акостираме в Несебър по-рано от 17:00.
    Следобедите на яхтата са едно от най-мързеливите неща на света, а за да бъдат и едно от най-приятните е нужно толкова малко… Миналото плаване Пешо-Мамин ни отвори за ретро-вълшебството на енфието - стрит на пудра хубав ароматен тютюн размесен с малко ментол за отскок, но тук на борда понякога и една конвенционална цигара е в състояние да ти разкаже играта. Ролка за свиване, цигарени хартийки и пакет мек английски тютюн - ето какво ще си взема на следващото плаване! Засега обаче единственото, което мога да направя е да си свия книжна лодка от един празен пакет KENT.
    Свети Влас започва от горната част на дългата, тръгваща чак от Несебър пясъчна плажна ивица на Слънчев бряг. По-нататък широкият залив се затваря от последните хребети на Стара планина, които се врязват в морето на Изток чак до нос Емине. Всичко тук ми е познато, макар и застроено с нови хотели. И все пак - не мога да спра да се любувам на иначе незабележителния каменист пейзаж около Влас. За миг ме бяха засипали старите спомени от летата, които съм прекарвал по тези брегове. Тогава бях хлапак и бях щастлив. Сега бе време един друг (или може би същия) хлапак да поеме на юг, отново в търсене на своето щастие. 
    “Don’t give up. You got the music in you…”
    - Супер парче, нали? Хайде да обръщаме. - над ниските хребети от Север бяха започнали да прелитат тъмните сенки на надигащата се буря.

    17:00 p.m. на пристанището в Несебър.
    - Крис, имаш ли да ми дадеш десет лева? - попитах я когато останахме насаме в каюткомпанията. - На заем. В София ще ти ги върна.
    - Не се притеснявай. Момент само…
    - За всеки случай. Уж имам достатъчно, но …знам ли какво ще ми се случи в Созопол? - бях започнал да си стягам багажа в малката раница. “Пуловерът, коженото яке, пиратската кърпа …and what about this?” - преметнах озадачено в ръце спалния си чувал. - Ох, благодаря ти! Какво ли бих правил без теб? Ако не ги разваля ще ти ги върна още утре сутринта.
    - Ама… Боби-и-и! Това не е чак толкова много. - изчерви се Крис когато я мляснах приятелски по бузата. - Все пак надявам се утре сутринта да има новини… И нали няма да забравиш да се върнеш навреме? Знаеш, трябва да отплаваме много рано.
    - В осем-осем и половина най-късно ще съм тук. Всичко се развива по плана! -странно, върху какво ли почиват човешките убеждения, че понякога звучат толкова категорично?
    Към 17:30 се метнах в първата свободна маршрутка за Бургас, която вдигна пушилка пред Аптеката в Несебър. Нямах време да експериментирам със стопиране - времето се разваляше по петите ми. В Бургас вече валеше като из ведро, а най-големия порой се изля точно когато се прехвърлях на маршрутката за Созопол. Небето сякаш се беше разпрало. В един момент имах чувството, че дъждът ще ни отнесе от пътя. На излизане от града, от кораборемонтните цехове надолу обаче нямаше и намек за дъжд. Облегнах се назад в седалката и се опитах да не мисля за неизвестността, която ме очакваше.


2004-09-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)