БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №2 Част 7 - Другата Аполония

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    18:30 p.m. 04.09.2000
    - Здравей живот - здравей купон!
    Да, наистина съществува такова място където купонът е и начин на живот и състояние на духа. Вярно - всеки един от нас носи купона в себе си и за всеки това преживяване е различно и уникално, но на борда на Морската кръчма, SEA PUB “OK” или още наричан от феновете “салът” индивидуалността и уникалността бяха способни да преодоляват различията и да правят пъстротата ценна не просто сама за себе си, а и за всички останали. Невероятно съчетание на Място и Хора, които си знаят или си търсят Мястото.
    Почти едновременно със самото си отваряне в началото на сезона това ново заведение вече имаше и своите доверени клиенти, своите странстващи музиканти, художници и артисти, своите летописци, ексцентрици, скитници и зяпачи. И разбира се - своя неповторим персонал, който бе душата на цялата тази огромна и разнородна компания.
    “Салът” в края на това лято вече не бе просто място, а парола, магическа дума, която веднъж спомената отключваше сърцата и караше очите да блестят.
    Морската кръчма скоро се превърна в легенда, но тази легенда тогава бе жива част и от мен самият…

    Последните няколко забързани крачки постепенно преминават в бяг и ето че след миг отново съм там откъдето посрещах сутрешните лодки. Поздрав на Веселия Роджър! Атмосферата вече е коренно различна от тази от сутринта и нещо в трепета и очакването неуловимо я приближава до снощната. Подготовката тъкмо започва.
    Вяра е там и в седем ще приключи смяната си. Успявам да уловя погледа й. Всичко е точно. Запазвам едно място до себе си.
    Тук на бар-плота с изглед към кея и военното пристанище; близо до дансинга и до бенда е любимото ми място. Ако не съм достатъчно внимателен спокойно бих могъл да съборя чашата си в морето, но това никога не ми се е случвало дори и на яхтата. Долавям вълнението, което люлее цялата платформа и отново си давам сметка, че това усещане ми действа като наркотик.
    Слънцето залязва меко излъчвайки топлината на циганското лято, но оранжевият му диск започва да се нащърбява доста над хоризонта. Напълно съм сигурен, че в западна посока нямаше чак толкова висока планина…
    Ха! Ето ги и бандюгите от Alibi. Още на влизане бях забелязал черното  MSU 600 на Дари, подпряно небрежно пред трапа - т.е. входа на Морската кръчма. Не бих се осмелил да определям точно възрастта на тази антика, която изглежда като прародител на днешните мощни мотори - може би 50-те 60-те години на века, а може и по-рано (последно по негови думи около 1936г). Въпреки почтената си възраст немската машина все още движеше като дявол, будейки завист и възхищение.
    Дари е още по-странен тип. По професия е фотограф и има скромно ателие близо до пл.Македония в София, но повече е известен като блусар и хипар от старите. Без него не минава нито един уважаващ себе си блус фестивал, въпреки че някои от приятелите ми са го засичали и на най-странни места и сборища… Разказвали са ми какви ли не екзотични истории - една от които как се запилял за половин година в Хималаите, Индия и Непал; друга - как заминал на пътешествие по Мисисипи и го нямало три месеца!
    Когато Blues Brothers дойдоха на концерт в София по някое време пича се качи спокойно на сцената и се включи(!) в групата. В първия момент световно известните музиканти за малко да си си глътнат нотите от изненада, но това беше нищо в сравнение с удивлението им когато видяха, че нашия “индианец” свири на автентичен американски wash-board, изработен н`нам коя-си година преди войната. Ама какъв купон се получи! Най-малкото подобно посрещане са очаквали именитите Blues Brothers идвайки на концерт в България (все едно Трио Българка да отидат на концерт в Япония и някой от местната публика да изскочи да им акомпанира на родопска гайда…). А Дари определено има вид на рок-звезда от 60-те. Лесно можеш да си представиш как охраната го е допуснала до сцената - просто са го взели за част от състава. След концерта някой от екипа на американците му предложил сериозна цена, за да купи wash-board-а, но той естествено отказал. 
    И ето го самият Дари отсреща - настройва си микрофона и потраква за проба по безценната си дъска за пране носеща автографите на великите Blues Brothers.
    Милен Табаков - още един образ безподобен. Колкото е дълъг - толкова е талантлив, че и повече! Свири на барабаните. Бос!?! Ходи с една плетена вълнена шапчица върху острата си рижа коса дори и през лятото. Тоя шемет е от Дупница и там е отворил антикварен магазин. Странна работа откъдето и да го погледнеш. Освен това има и колело, което е просто уникално - цялата му рамка и винкелите са облечени в плетени тръстикови стъбла и има по една голяма плетена кошница отпред и отзад вместо багажник. Предполагам, че когато го кара си слага сламена шапка…
    Нямам представа кои са другите с китарите и се отказвам да гадая що за терци са. Признавам, че ми е бедна фантазията.
    - Забавляваш ли се? - попита ме Вяра със слънчевия си глас. Не бях я усетил как ме е издебнала.
    - Личи ли ми?
    - Аха! Аз вече приключвам работата. Ще ида да си взема питие и ще дойда.
    Тъкмо навреме, защото групата вече заемаше местата си.
    Много обичам да разглеждам хората в навалицата. По техния body language & dress code можеш да прочетеш толкова много неща за характера, навиците, комплексите и ценностите им. И същевременно остават толкова много неразкрити и неподозирани загадки. “People are strange when you’re stranger…”
    - Забеляза ли този сладур с опашката на брадата? - настани се до мен Верчето вече отгатнала моята малка тайна.
    - Имаш набито око, baby. - фиксирах веднага въпросния субект. - Този е от старите хипари. Ама виж го само какъв е добряк! Като голяма плюшена мечка с тия бакенбарди… Между другото - изглеждаш страхотно!
    Вяра бе успяла да се преоблече след смяната и сега беше с пастелно-зелено боди и умопомрачителен дълъг прилепнал по тялото панталон в същия тон и с развихрящи въображението релефни шарки. - “Също като змията от легендата за грехопадението.”
    - Мама каза, че ако не слушам ще ми ушие такива панталони. - донякъде успях да прикрия възхищението си аз.
    - Ха-ха… - разля се звънкия и смях. “Великолепна е когато се усмихва.” - …запознай се с един мой съученик… Стефане, това е Боян. - извика тя към високото слабо момче, което тъкмо прекрачваше през скупчените до дансинга пред нас столове, раздавайки неориентирани извинения.
    - Ммммм? - спря той погледа си върху нашата маса така сякаш я виждаше едновременно на няколко места из заведението. - Изумително парти, нали? - подаде ми безтегловната си ръка. - Стефан.
    - Приятно ми е. - опитах се да го задържа в рамките на земното притегляне аз. - Отдавна не съм виждал някой да си носи ключа за вкъщи на врата…
    “Всъщност не ми върши много работа. Понякога имам чувството, че мога да изтека през пролуката под прага.” - представих си мислено един евентуален негов отговор.
    - Често го губя. - каза Стефан във внезапен пристъп на многословност. В гласът му се таеше покой, също като от статуята на някое индийско божество.
    Странен тип. Защо ли нещо в него ми напомни за един скъп съквартирант от Студентски град, дълго време следвал богословие с когото бяхме посветили не един купон на мистичната атмосфера, съчетаваща Doors, Кастанеда и аромата на индийския коноп? А, да! Косьо също носеше ключа от стаята на врата си.
    Стефан и Вяра вече разговаряха за някакъв техен познат отсреща. Мен обаче започваше да ме докопва някаква любопитна идея. Малка нощна музика за купон, канабис и ключ. И няколко произволни асоциации:
    Купон - “…break on trough to the other side…” - Doors - без тях хипарията просто не беше автентична; Канабис - преживяване наподобяващо прекрачване на бариера - пренасяне отвъд (който някога е пушил поне, знае какво имам предвид) - един вид трансцендиране, но не във философския смисъл; Ключ - отключване - преминаване…
    Интересно - в разгара на модата на карабинерите един хипи-ексцентрик е вързал на врата си не хипарски знак, амулет или гердан, а ключ (сякаш е магически талисман).
    Друг странен пример. Един студент богослов, отново почитател на хипарията, носещ на гърдите си ключ вместо… кръст?!
    И аз търсех някакъв ключ, ако не се лъжа…
    Я чакай малко - какво става тук?
    Означаваше ли това, че Ключът в рамките на тази специфична суб-културно определена ситуация би могъл да бъде тълкуван и като символ на проникването или бягството в друг свят, измерение, състояние… (или в термините на психоанализата като подсъзнателно желание за завръщане у дома - отново алюзия за липсващия идеален свят на хармония и уют). Купонът и Канабисът бяха другите две страни придаващи обем на загубената (или отречена?) връзка с реалността.
    “Совите изглеждат различно когато се опиташ да ги видиш в тъмното. Тогава те летят.” - не знам защо се сетих изведнъж за Великана от Tweenpeaks.
     - Навремето бях истинско хипарче. - започна Вяра когато Стефан се върна на дансинга унесен от ритъма на индийските мотиви, които групата с лекота вплиташе. - Бяхме много готина компания докато учех в гимназията в Бургас. Какви ли щуротии не сме вършили… Сега обаче много ми е съвестно за някои приятели, които не успяха да се отдръпнат навреме.
    - Днес много млади хора се чувстват изгубени. - махнах с ръка на Стефан. - Той е в безопасност тук. Предполагам знаеш… - вгледах се в него. Бе съблякъл пуловера си под звуците на Рамаяната. Ключът безгрижно проблясваше на момчешките му гърди.
    - Танцува ли ти се?
    - Нека първо да поседя. Вече съм ужасно изморена. Наистина ми се събира много напоследък.
    Горката, наистина изглеждаше доста каталясала.
    - Ама ти никак не се щадиш, нали? - всъщност това не беше въпрос.
    Вяра се усмихна двусмислено в отговор. После продължи на глас:
    - Смятам да напусна. Крайно време е и аз да си почина като човек.
    Цигарата падна от устата ми.
    - И…искаш да кажеш - заекнах. - че ще зарежеш всичко това? - направо не можех да повярвам, че го казва сериозно.
    - Е, не забравяй, че аз все пак съм от Созопол… - подаде ми нова цигара тя. - Знаеш ли, докато съм на работа не мога да усетя нищо от това, което става около мен. Едва след смяната мога да се заслушам в музиката и да се огледам без да ми пука, че по масите има празни чаши или пълни пепелници…
    По дяволите - права беше. Аз също бях работил в заведение с нощни смени в началото на следването си. Не беше толкова отдавна времето когато едва се дотътрях до леглото и се събуждах едва когато пак трябваше да тръгвам на работа. Хъм… да не говорим, че от тогава и на мен ми остана трудно преодолимия навик да отсервирам съдове и пепелници - дори когато съм на гости.
    - Ама истинската Аполония се случва тук! На сала… - нещо в мен все още не можеше да приеме промяната. Та ролята на Вяра и на останалите въобще не се изчерпваше с работата им като персонал в Морската кръчма. На тях в голяма степен се дължеше цялата невероятна купонджийска атмосфера, която витаеше тук и… Те се справяха не по-зле от професионалните купонджии и странстващите art-исти, които се тълпяха напоследък като шумни есенни ята… Барман или сервитьор в  SEA PUB-а бе престанало да бъде просто работа за през лятото и почти от самото начало се беше превърнала в социална институция!
    Умората обаче си казваше думата. Мая - по-малката от сестрите вече бе напуснала от две седмици. Пепи и Жоро скоро също щяха да ги последват. Колкото и да не ми се вярваше бе дошъл краят на сезона.
    - Предполагам не си успяла да разбереш много от лятната си ваканция. - Вяра изглеждаше твърде бледа за човек прекарал цяло лято в Созопол. Въздъхна. Знаех нейното любимо място на скалите. Отдавна не бе ходила там.
    В същото време кипежът около нас се усилваше, завихряше, набираше устрем и осезаемост. Бендът далеч не бездействаше, а съсредоточаваше върху себе си все повече искрящи погледи, светлини и овации. Магнетичен и завладяващ ритъм. Покоряващи мигове на откровение и нови още по-сладки заблуди…
    - Не си мисли, че откакто е отворило това заведение всичко върви по вода. - вече почти не чувах гласа й. Изведнъж Верчето се засмя - Знаеш ли, че едва успяваме да насмогнем да заменим падналите зад борда съдове например? Имали сме вечери, когато сме приключвали с липси от порядъка на 150 стъклени чаши. Можеш ли да си представиш какво има на дъното? Един водолаз неотдавна извади  близо 1000 бирени халби и то здрави! А като си помислиш, че там има поне пет пъти повече… Не се смей, ами по-добре като си изпиеш бирата гледай някой да не ти отсервира чашата, защото при тази навалица няма да има в какво да ти налеят, ако си поръчаш нова…
    - Ха-ха-ха - много скоро си платих за разсеяността и ми донесоха следващата голяма бира в две чаши от по 330 ml - такива бяха останали. Е, какво пък - явно бе дошло времето да си поръчам и текила. По възможност няколко в една, за да пестя чаши. И без това по-късно може би въобще нямаше да има никакви (ама че изречение…).
    - Тук май всичко се прави за купона. - успях най-после да формулирам някаква общовалидна хипотеза от хаоса, който междувременно бе настъпил в главата ми заедно с новата поръчка.
    - Сам не подозираш колко си прав. - продължи мисълта ми Вяра. - Виждаш ли, хората, които посещават това място в известен смисъл са много богати, но не и с пари. Хипари и рокаджии - знаеш как е. Това всъщност е и смисъла. Иначе не би било истинско.
    - Точно така! Истинският купон е кауза, а не търговско предприятие. - замахнах вдъхновено аз и обърнах чашата с по-голямата част от текилата… В морето.
    - Ха! На някой там долу явно много му се пие. - надвеси се над парапета Трезвият-Ми-Поглед-Върху-Живота. След това ме изгледа изненадано: - “Е, нямаше нужда да чакаш да се появи Уди Алън, за да я събори don’t you think? И без това си имаш достатъчно… Интересно все пак каква ли реплика щеше да използва.” - Трезвият-Ми-Поглед-Върху-Живота понякога се изживява и като Моето-Парадоксално-Чувство-За-Хумор. Много смешно, няма що.


2004-09-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)