БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №2 Част 6 - Как не се готвят миди

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    - Тези миди нали няма да умрат, ако ги оставим за половин час? - запитах невинно Неделчо когато акостирахме на пристанището в Созопол. - Защото смятам да ида да се изкъпя преди да са заключили душовете на плажа. Нали знаеш солта…
    - Жоро, хайде на баня! - побързах да приключа предрешения още преди започването си разговор.
    Жоро не чакаше подканяне. Този негов ентусиазъм защо ли ми се стори подозрителен? След петнадесет минути обаче от моя ентусиазъм нямаше и следа.
    - А-у-у-у, че е ледена тази вода… - с любопитство наблюдавах феномена как струята на моя душ падаше в почти твърдо състояние. Всичките бяха такива. Изгледах със съжаление Жоро, който вече пръхтеше под неговия си ice-shower и направих нов плах и несполучлив опит да се намокря.
    - А-р-р-г-х-х-х…
    Ама, че беля! Реших да подходя към третия опит с нова предварително изградена концепция. Застанах на входа на кабинката и започнах да философствам:
    - Жоро, представи си каква ли може да бъде тази велика мотивираща сила, която би могла да ме накара да вляза гол под този душ. А не с неопренов костюм, например…
    Жоро подаде насапунисаната си глава иззад паравана, зажумял от сапуна.
    - Мотивация? Така ли му викат вече на скатаването от готвенето на мидите?
    Едва не го замерих със сапунерката.
    Оказа се, че осолената съвест е по-велика движеща сила от осоленото тяло. Когато след десет минути престанах да пищя и да ругая ледената вода и неуредиците на скитничеството Жоро пак се подаде:
    - Жив ли си още?
    - Get the f… outta’here!!!
 
    Все пак на излизане вече усещах мощният тонизиращ прилив на жизнената енергия, която интензивно циркулираше по разтърсеното ми от температурния шок тяло. Мекото слънце на този късен созополски следобед скоро се погрижи за останалото.
    - Как сте банда! - бодро поздравих групата на яхтата когато след няколко безразсъдни скока през двата закотвени кораба се приземих с гръм на борда. - Момент! Само да се преоблека. - и изчезнах вътре.
    - Боянски, извади ако обичаш няколко ножа за стъргане и голямата тенджера. - настигна ме гласът на Крис. Неделчо вече се беше заел да им показва как се чистят черупките.
    Нахлузих набързо последните чисти дънки, шепа Str.8 от черния, вързах пиратската кърпа, “…четири ножа, тенджера, тук някъде се мотаеше един фотоапарат…”. Когато отново се качих Жоро тъкмо пристигаше.
    - Хей герой, заповядай. - бръкнах и извадих от купчината една мида. - Върви с инструмента за чистене… А сега всички погледи насам!
    Щрак!!!
    - Ето че се получи страхотно кадро! Вие тука спокойно си довършвайте, а пък аз ще ви оставя, защото имам среща на сала…
    Дотук добре, само че това все пак бяха моите приятели. Заедно бяхме част от един екипаж и сърце не ми даваше да ги зарежа докато стояха заслепени от светкавицата - дори и при цялата енергия, която в този момент едва удържах в мен. Неделчо премигна разбиращо съзрял моята безполезност за мидената кауза:
    - Хайде бягай. Не можем да си позволим да ни изложиш пред онова готино гадже като закъснееш.
    Абе, приятелите са си приятели…


2004-09-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)