БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №2 Част 4 - Volume - на MAX!

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    На SEA PUB-а купонът вече течеше. Бендът тъкмо бе започнал да се разгорещява, а хората бяха толкова много, че част от тях си танцуваха отвън на кея. Ама че гот! Ритъмът ме понесе на вълните си и аз влетях на палубата озовавайки се срещу групата. Старите кримки от “Alibi” определено знаят как се прави купон. Едва сподавих възклицанието си. Вяра беше там - в другия край на дансинга. Оставих се музиката да ме залее.
    Към финала на парчето вече се въртях по средата на кръга забравил за всички присъстващи и въобще за всичко извън подлудяващия ритъм когато някой ме докосна настойчиво по рамото. Отворих очи. Срещу мен с разширени зеници стоеше Вяра. Смаяна, поруменяла и грейнала като слънце. Протегнах ръце към нея. Та ги пое и ме притегли навън от дансинга стиснала дланите ми.
    - Не мога да повярвам на очите си! Така се радваммм… Откога си тук?
    Аз пък не можех да повярвам на ушите си:
    - Ти сериозно ли говориш?
    - Ами да! Ама че купон!
    - Да знаеш само как ми липсваше всичко това! - обгърнах заведението с жест, опитвайки се да се съвзема от изненадата. - Станало е супер с групата и въобще… Мисля, че имам нужда от една голяма текила.

    Сега когато се връщам към събитията от тогава откривам, че нищо от това, което е било, не е преминало без да се запечата в мен. С лекота оживяват сцените, хората, репликите, докосванията, музиката, настроенията, дилемите. Сякаш съм раковина, която е запазила в себе си частица от ехото на тези дни и … така.
    Може ли да се опише всичко това с думи? А струва ли си? Животът е за това, за да се живее, а не да се преразказва дословно. Все пак не бих могъл да устоя на изкушението да пресъздам някои случки и събития, които едва ли ще загубят от блясъка и очарованието си, ако бъдат споделени. Дори напротив!
    Историята продължава.

    Хъм…Така-Нареченото-Ми-Добро-Възпитание и Моят-Собствен-Егоцентризъм винаги са били в доста деликатни дипломатически отношения. Избягвайки открития конфликт те в повечето случаи все пак си остават подмолни съперници, дебнещи се и борещи се с всички средства за превъзходство. Когато нещата най-сетне се усложнят до степен, в която никой не може да вземе превес на помощ се притичва Моята-Любима-Необяснима-Интуиция.
    И ето че нерядко се улавям да върша неща не защото така трябва или така искам, а защото така става. Как стана така, че отново се озовах на сала след като Моят-Собствен-Егоцентризъм и Така-Нареченото-Ми-Добро-Възпитание веднъж вече бяха претърпели крах и обвинявайки се взаимно за него, все пак бяха повече от единодушни, че той е наистина окончателен?
    Може би защото Така-Нареченото-Ми-Добро-Възпитание вижда нещата такива каквито изглеждат за другите, Моят-Собствен-Егоцентризъм вижда нещата такива каквито изглеждат на мен самия, а Моята-Любима-Необяснима-Интуиция все пак ги вижда такива каквито са. Винаги съм подозирал, че интуицията е способна да се вслушва в езика на Провидението, стига да не си си надул прекалено високо уокмена.
    - Знаеш ли, всички вече сме на ръба на силите си. Тука всяка вечер е така почти от времето когато идвахте предишния път. - успя да се пребори гласът на Вяра с надигащите се бурни аплодисменти съпътстващи финала на поредното разбиващо парче. - Въпреки това - продължаваше тя. - всяка вечер съм тук, дори и след приключването на смяната. Просто не мога да си тръгна. Ти сам си се убедил, че никъде в Созопол няма второ такова място.
     - Да знаеш само как ти завиждам! - доверих и се аз - Представи си, даже имах щурата идея да си издействам 20 дена болнични от ВМА и да дойда да работя като Ди-Джей на сала. Само че нямаше да мога да си позволя сегашното плаване, просто защото нямаше да имам сили да напусна. Дори говорих с Явор по телефона…
    - Ние после наистина си взехме Ди-Джей. След малко ще те запозная… Хей, Мая! Виж кой е тук - Боян!
    Стиснахме си ръцете със сестрата на Вяра - и тя като кака си прелестен свиленокос ангел.
    - Да знаеш, че пиратското писмо още стои закачено отвътре над бара. - изпревари ме тя. - За всички беше голям купон като го четохме.
    - Стига бе, не е възможно!
    - Точно така е. - увери ме Пепи, разтоварвайки няколко празни халби на бар-плота. Здрависахме се. - Драго ми е да се видим!
    Пепи се беше изтупал с капитанска фуражка, която страшно ходеше на моряшката му фланелка, която пък беше новата униформа на SEA PUB-а. Ха! Още едно нововъведение или поне нещо, което все още го нямаше преди - да остана на място, ако това не бяха пиратски кърпи!
    - Хей банда, я ми кажете що за шега беше това посрещане следобед? - разказах накратко случката на Вяра. Сега май бе неин ред искрено да се учуди.
    - Нали не мислиш, че бих могла да направя подобно нещо нарочно? Вече знаеш как стоят нещата, пък и виждаш каква лудница е при нас…
    Хрумна ми, че тук всъщност ме познаваха в точно определена светлина.
    - Искам специално да ти благодаря за дневника. - продължаваше Вяра. - Наистина съм изключително трогната. Не съм очаквала такава приятна изненада това лято. Знаеш ли от персонала ми направиха снимка точно в момента, в който идвам на работа и ми връчват твоето писмо-роман. Трябва да ти я покажа, за да видиш какво означава щастлива и ухилена физиономия…
    Стоях поразен и не знаех какво да кажа. Отдавна не бях се чувствал така добре.
    - Е, вече не зная какво да кажа. - призна на всеослушание Така-Нареченото-Ми-Добро-Възпитание гледайки безпомощно как самодоволно се надува Моят-Собствен-Егоцентризъм. - Ти какво би казала, ако някой в твое присъствие те похвали на родителите ти колко си добър, умен и талантлив?
    - Нищо смислено, предполагам… - Вяра се усмихна загадъчно. - Все пак какво имаш предвид с онова многоточие в края на дневника. Означава ли това, че историята има продължение?
    Сложих ръка на сърцето си:
    - Всичко, което се случва е тук. (“Стой, да не си посмял! Спри!”) Но все пак, ако съществува нещо, което може да предизвика безпокойство у теб, знай че винаги можеш да приемеш многоточието като литературен похват.
    В същия момент Моят-Собствен-Егоцентризъм се свиваше смаян, издавайки жално свистене, а Така-Нареченото-Ми-Добро-Възпитание скачаше тържествуващо върху него, размахвайки игла. Мразя ги тези двамата. Огледах се с безпомощно за Моята-Любима-Необяснима-Интуиция. Тя обаче слушаше музика.
    - Мисля, че вече е време да ти дам личния си адрес. - усмихна се мило Вяра. - Ще се съгласиш ли с мен, че Морската кръчма е твърде екстравагантно място за пощенска кутия?
    Volume - на MAX!!!  Групата тази вечер просто надминаваше себе си…


2004-09-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)