БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №1 Част 3 - Созопол

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    Созопол е място, с което винаги са ме свързвали странни и необясними жизнени енергии. Може би това е така, защото с това градче започват най-ранните ми детски спомени, впечатления, аромати и звуци достигащи назад, назад във времето, може би чак до момента, в който съм станал възможен. Навярно не съм далеч от истината, защото майка ми и баща ми са живели тук буквално на кея в годините преди да се родя и първото място, на което са ме завели след това отново е бил този кей, мидения плаж и яхтите, много от които в онези години са били конструирани от баща ми.
    Сега пристигайки по море в Созополското пристанище на борда на великолепна яхта у мен се пробуждаха чувства подобни на усещането, че се прибирам вкъщи след дълго, много дълго отсъствие. Звучи твърде Фройдистки, за да се задълбочавам в тълкуване, пък и няма смисъл, защото така се губи уникалността на преживяването. Просто в един момент осъзнах, че тук някъде между морето и сушата се намират моите корени, неща които бях забравил с времето, неща които никога не бих могъл да събера на едно място и неща, които винаги са определяли начина, по който съм живял.
    В пристанището нямаше много място. Обиколихме няколко пъти и накрая вързахме Одесос и Бизоне от външната страна на два риболовни кораба, които бяха закачени странично един за друг. Това не беше особено добра идея предвид, че точно до нас се бе закотвила “Черната” – яхтата на един ужасен капитан известен сред яхтсменските среди с лошата слава на грубиян и скандалджия. Вече бяхме седнали в някаква кръчма в стария град, където тъкмо си бях поръчал голям вермут, голям джин, зелени маслини, лимон, лед, една водна чаша, за да си правя мартини, миди… и се наложи да се изстреляме на пожар, че оня темерут се беше развилнял на кея.
    Акостирахме на единственото останало възможно място в непосредствена близост до едно странно на пръв поглед ново заведение представляващо голям сал, съставен от квадратна платформа качена върху три огромни хоризонтално разположени плаващи цилиндъра и вързана също като нас за пристана. На входа се развяваше голямо пиратско знаме, палубата се издигаше на около метър и половина над водата, имаше доста идеен разчупен покрив и нямаше стени.
    Може би заведението щеше да ни направи много по-добро първоначално впечатление, ако не ни се налагаше да нощуваме залепили борд за него. Споменът за предишната вечер в Несебър където някакъв лунапарк на хълма надуваше главите ни до 5:00 сутринта бе все още болезнено пресен.
    Но засега предпочитахме да не мислим за лягане, защото тази вечер щеше да ни бъде последната заедно. На сутринта Иван, Пешо-Мамин, Дидо и Иво щяха да отплават с Одесос за Балчик. Бизоне също щеше да тръгне с тях. Аз разполагах с още два-три дена отпуск и много се колебаех дали да не поема обратно с момчетата, но нещо ми подсказваше, че за мен Созопол е финалната точка на настоящото плаване.
    Имаше нещо в това място, заради което бях дошъл. Вече бях научил много. Бях приел самата идея за това плаване с тайничката надежда да срещна някого, който може да ми разкаже нещо за баща ми. Някой, който си го спомня по-добре от мен. Тук в Созопол успях да открия няколко изтеглени на брега малки яхти, клонирани от матрици, които той е изработил. Нямаше как да сбъркам познатите от детството ми форми на корпуса след като аз самият ги бях прерисувал десетки пъти по детските си проекти. Но това вече бяха празни черупки. Както и спомените на старите моряци. Въпреки това сега знаех много. Със собствените си стъпки бях преминал малка част от неговия път, но бях успял да го почувствам в себе си, донякъде бях успял и да го разбера. Него и майка ми.
    Ала това бе само половината. Това беше миналото, а на мен ми бе нужно и бъдещето – онази част от загадката, която включваше и мен самия. Всъщност… то вече се случваше.
    След дълго обикаляне и залисване по красотите и атракциите на стария Созопол цялата компания се бяхме събрали около една дълга съчленена маса в една гостилница, чиято непретенциозна обстановка не си заслужава да описвам, но затова пък по всеобщо мнение там готвеха най-вкусно. Докато си разменяхме адресите и се кичехме с новите си морски прякори ми направи впечатление как от време на време някой току се хване с две ръце за ръба на масата, сякаш опитвайки се съсредоточено да я задържи в хоризонтално положение. Когато и Крис, която е заклет трезвеник с нарастващо напрежение в погледа започна да откренява  си дадох сметка, че не става въпрос за алкохолно опиянение.
    Всеки един от групата – дори и новаците – бе придобил моряшки привички по време на плаването. Сега сушата се полюляваше плавно под краката ни също като палубата на кораб; масата от време на време се издигаше пред очите ни и потъваше стръмно надолу, наклонена на левия или на десния борд; всичко около нас се поклащаше незабележимо някъде на границата на периферното зрение, а поемехме ли да вървим нанякъде неизменно в такта се налагаше леката лъкатушеща морска походка. Още в Несебър бях забелязал онова чувство на благородно превъзходство в осанката и погледите на моите спътници, което винаги се долавя в отношението на хората дошли от морето спрямо дребните забавления на сухоземните плъхове.
    Разбира се, всеки от нас бе твърде далеч от определението морски вълк: човек кален в морски бури и лишения по време на далечните плавания (освен чичото на Иван, който бе прекосявал Атлантика с Норда  по време на регатата Остар, а сега се беше отпуснал по вълните на фриволното ни безгрижие), но ние вече не бяхме и обикновени летовници. Всеки бе вкусил от голямото изкушение и кроеше планове как ще се включи в следващото голямо плаване на групата.
    Всички единодушно приехме, че базовия лагер на експедицията този път ще бъде Созопол, а направлението на пиратските набези – юг – чак до Синеморец. Стартовата дата се разбираше от само себе си: началото на Аполонията.
    Докато се усетим вече минаваше полунощ, а половината от компанията на сутринта трябваше да отплава обратно чак до Балчик. Така че бе крайно време да се прибираме към яхтите. Но това би бил един неестествено тих финал на цялата ни Одисея, който никак не би подхождал на нашия лудешки self esteem.
    Още щом стъпихме на кея успях да доловя нещо тревожно във въздуха. Отнякъде се носеше Джими Хендрикс! Не може да бъде – това бе плаващата кръчма до която се бяхме закотвили.
    Виртуозното соло струеше над облените с лунна светлина вълни, разбивайки се на хиляди кристални капчици при всеки нов акорд. Втурнах се, не – влетях на борда на заведението, гмурвайки се в меката, приглушена светлина. Нямаше клиенти, музиката беше на max, персонала си купонясваше. След дългото ми и пронизително изсвирване към задрямалия Созопол половината град разбра, че нашите се събират в новия SEA PUB на пристанището.
    Заведението наистина бе отворило от 20-ина дни и работеше non-stop. Както можеше да се очаква двете компании се оказаха от една кръвна група. Най-сетне след всичките таверни, механи и лигави дискотеки по крайбрежието някой се бе загрижил да направи нещо за hard-rock поколението. Ако “Рогача” в старата си слава заслужава няколко добри думи, то това бе неговия модерен морски вариант.
    Както всички с изненада установихме – тук, върху леко полюшващата се платформа компанията отново намери своята точка на равновесие. Собственика ни надонесе цяла купчина CD-та, а ние си поръчахме бира с текила – новият щаб на експедицията заслужаваше да бъде полят. Чак до 04:30 a.m. един прелестен рус ангел неуморно кръжа между нашата маса и бара.

    23, 24 и 25 юли 2000 г. В Созопол хронологията загубва своето значение, а времето се превръща в аномалия. Емоционалният еквивалент само на няколко дни прекарани тук понякога може да се сравни с цял период от един човешки живот. Също като рискова доза наркотик от твърде чиста проба. Усещане за интензивност сливащо се с реалността. Разумът търси граници, а действителността ги отхвърля. Почти като влюбване. Почти ли казах?
    Тя също бе част от всичко това. Русият ангел със запленяващата усмивка… И този дяволски поглед. Край. Откакто ме погледна престанах да принадлежа на себе си. Като за първи път. Като ли казах?
    Животът сред руините на една опустошена райска градина може да те направи твърде вещ по въпросите за това как любовта ерозира и безвъзвратно умира и в същото време да те остави пълен невежа по отношение на нейното пораждане – my life story. Сякаш сега идваше времето отново да бъда посветен в естеството на началото – онази евентуалност и ефирност, с която така обича да си играе Провидението…
 


ПИСМОТО


    Хей, бандата от Морската кръчма, как сте?
    Още ли се вее гордо Веселият Роджър?

    Пише Ви Боян от името на скитниците от яхтите Одесос и Бизоне. Пращам Ви пиратски поздрав и своята сърдечна благодарност, че Ви има - такива каквито само Вие можете да бъдете: най-печения персонал на най-готиния SEA PUB по тия ширини. Помнете - добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат. Скоро пак ще доплаваме при вас, а дотогава се надявам да не ни забравяте. Всъщност привързаността ни към ангажиращата музика е нещо, което ни свързва където и да се намираме, нали?
    Ето защо оценявайки решимостта Ви да отстоявате честта на пиратското знаме по такъв достоен начин, Ви изпращам подкрепата на цялата компания, изразена с този символичен жест на съпричастност!
    Ха, само как го казах!
    И понеже си давам сметка, че настоящият момент е малко по-необикновен, позволявам си чистосърдечно да обърна особено внимание на една прелестна личност сред Вас, която ме очарова и заплени с усмивката си. Вяра, ти си просто чудесна, затова не мога да се сдържа да те поздравя специално с една песен от диска на Sheryl Crow, който изпращам с това писмо. Какво ще кажеш за седмата?
    “Every day is a winding road.
     I get a little bit closer…”

P.S. Това надявам се не е всичко. Който от Вас желае може да ми драсне няколко безгрижни реда на e-mail:  boyan_panicharov@abv.bg
Доскоро!

    04.08.2000 г.                                           Боян


2004-09-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)