БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №1 Част 2 - Одесос и Бизоне

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

    Корпусите на Бизоне и Одесос са отливани от една обща матрица, която след това се е счупила. Всички разправяха, че това са двете най-бързи и елегантни яхти по нашето Черноморие. И наистина, по време на цялата наша експедиция не видяхме по-добър съд от този клас, нито в пристанищата, които посетихме, нито в открито море.

    19.07.2000 При настъпилото продължително безветрие Норда е напълно неизползваем, морето е абсолютно гладко, на места, все пак, бризът успява да разчупи огледалната повърхност, но не е способен да се задържи, нито да образува вълнение. Още преди обед започна да става задушно като преди дъжд, но слънцето продължаваше да прежуря. Момчетата започнаха да настройват навигационната апаратура на Одесос. Никой не бе го казал на глас, но вече всички знаехме какво означава това.
    Този път избрахме да плаваме на Изток към Калиакра, тъй като на Запад бяха започнали да се вдигат купести облаци, които бавно и упорито пълзяха от сушата към морето.  Това означаваше, че скоро ще се появи поривист западен вятър. Интересното в случая е, че не вятърът носи облаците, а че облаците носят вятър – по-точно създават конвекция, предизвикана от разликата в температурите и съответно плътността и налягането на въздуха вътре и извън сянката, която хвърлят. В морето при тихо време това явление, което нарекох “вторичен вятър” се наблюдава особено ясно.
    Никога не съм подозирал, че разполагам с вроден барометър, но сега бях повече от сигурен, че, дори и да има дъжд, той ще се извали по крайбрежието. Така се и случи. През целия следобед плавахме на върха на облачната вълна, която се издигаше внушително зад нас, а когато тъмната дъждовна пелена скри брега от погледите ни, нашите платна все пак оставаха потопени в слънчева светлина. Невероятна гледка в допълнение на невероятното преживяване, предизвикано от усещането, че разбираш езика на естеството, което те заобикаля и изпълва!
    Когато облаците се изваляха и олекнаха, вечерният бриз успя да ги изтика обратно на сушата, а с тях се прибрахме и ние.
    Този ден не стигнахме до Калиакра – тя сочеше само направлението на това привидно безцелно плаване. По-важното бе да усетим голямата яхта. Момчетата до този момент не бяха плавали с Одесос, дори и Иван се беше качвал само три пъти и никога не беше я управлявал самостоятелно.
    Това чудо е не само комфортно като Rolls Roys, но и вози не по-зле от лимузина. Разбира се, като представител на своя клас Samson – неговата стихия е вятърът. Широките му платна успяват да превърнат и най-лекия повей в мощна енергия, а при силен вятър нито един витлов двигател не може да се сравнява с неудържимата тяга, която придобива яхтата при движението си.
 
    На четвъртия ден 20.07.2000 най-сетне пристигнаха Пламен, Светослава и Ясен. Големият смях беше, докато успеем да качим братовчедка ми на борда на Одесос. После май и хареса там и въобще не бързаше да слиза. Гадината ми беше погодила кофти номер като се беше отказала дни преди да тръгнем за Балчик, като преди това тя и Пламен (който пък реши да закъснее) първо ме бяха навили за тази авантюра. Сега, след като с мъка им бях намерил заместници, те взеха, че се появиха и то с още един приятел. Но… колкото повече – толкова повече!
    Този следобед почти успяхме да доплаваме до Калиакра. Времето бе тихо и студено. До носа стигнахме с последните издихания на вятъра, после изведнъж платната увиснаха, а морето утихна съвсем. Дива красота и тишина!
    В залисията, покрай потеглянето, бяхме забравили да вземем провизии, а в морето апетитът е нещо неизтребимо. В един момент цялата компания се втурна из каютите да търси въдиците за попчета и стръвта, оставяйки яхтата да се полюшва кротко в средата на залива. Оказа се обаче, че стръв нямаше. Мидите ги бяхме изяли аз и Елена още снощи, но за сметка на това открихме дузина консервени кутии боб, кутия сирене “President” (все още нормално изглеждащо, и на мирис, и на вкус), половин хляб, малко лук и десетина бутилки бира от най-различна марка. С такава стръв шансът ни да хванем попчета бе равен на шанса ни да уловим пълнен шаран, затова пък това бе възможност да изпробваме ефективността на бордовата кухня в открито море. Когато става въпрос за кулинарното ми въображение, резултатът – дори и при скромни условия – обикновено е (г)астрономически. Е, и този път не правеше изключение и не след дълго екипажът наблягаше по същество, допълвайки основната тема (дали сиренето President става за лов на попчета в крайна сметка) с коментиране на качествата на различните видове бири.
    По някое време компанията започна да се умълчава и аз, проследявайки занесения поглед на Виктор, за малко да изтърва лъжицата си в морето. Или поне в това, което бе останало от него, защото прозрачната тишина, която бе обгърнала всичко, бе погълнала и хоризонта; морето и небето се преливаха без видима граница и без намек за различност. Земята бе плоска, ние се бяхме отдалечили дале-е-еч отвъд ръба й и дори можехме да надникнем в пространството под него, за да видим, че там съществува още един свят и още едно слънце, което залязва заедно с нашето. И сякаш, за да бъде преживяването още по-мистично, точно в този момент недалеч от нас група делфини прекосяваше нищото между яхтата и брега, създавайки ни усещането за абсолютна откъснатост в тази дива и нереална част от безкрая.
    Уви! След минута GSM-а на Мамин звънна. Търсеха Дидо, за да му съобщят, че жена му, която е бременна в осмия месец още в 15:00 p.m. е пристигнала на кея в Балчик и го чака там във видимо добро настроение. Настъпилата при потеглянето и включването на двигателя суматоха отново измести природната хармония. Мистиката остана някъде около Калиакра, а ние още веднъж се убедихме колко далече от романтиката е плуването на витла. Все пак, делфините ни следваха почти до Каварна…
    Последна вечер в Балчик. Голямото пазаруване на провизии. Вече си знаехме урока, пък и най-сетне рано сутринта щеше да пристигне последният член на групата и бе време да отплаваме към Южното Черноморие. Прогнозите и без това вещаеха задържане на смразяващите 15`С на морската вода по северното крайбрежие.

    21.07.2000 Петък 6:30 a.m. Снощи Дидо и жена му се сдобряваха до късно в крайбрежната кръчма, а ефектът като цяло бе твърде напоителен за останалите. Тя обеща да не си го прибира вкъщи. Засега.
    Крис (приятелка на Пламен) е вече на кея и ни чака да изпълзим от яхтата. Работила в Royal Cake и ни носи цяла торба сладкиши. Точно в този момент обаче единственото ни желание е да изядем по една рибена чорба с много, много оцет в снощната кръчма.
    До 7:15 a.m. всички са вече налице. Резервоарът за прясна вода е напълнен с вода, а този за нафтата – с нафта. Мен ако питаш – чиста магия. Багажите са закрепени, да не падат при люлеене, храната е на лесно за достигане място, нещата за похапване – също. Алкохола го заключих, но забравих къде сложих ключа. След кратко пренареждане, ключът е открит, заклещен в помпата за източване на водата от трюма.
    Сега вече можем да потегляме.
    Потеглихме. Някой да е виждал Ясен? Още малко суматоха. Ясен си търси четката за зъби на дъното на сака в малката каюта на носа. Кой по дяволите тогава е този, който тича успоредно с нас по кея?… Иван. Забравили сме капитана! Минаваме, опасно близо, до фара на стената и си го прибираме.
    7:30 a.m. открито море. Всичко вече изглежда наред. Време е да вдигнем платната. Иван ни донесе добрата новина, че и Бизоне тръгват с нас (чичо му, с жена си и сина им – също Иван и също на нашата възраст). Това определено решава проблема с нощуването, защото в Несебър ще се разпределим да спим в двете яхти. На Одесос все пак сме 11 души…
    И така посоката е Несебър. Получаваме потвърждение от Бизоне по радиостанцията. Всички сме като наелектризирани от вълнение и от резливия морски въздух. Вятърът е попътен, но не толкова силен, колкото ни се иска. На небето няма нито едно облаче. Носът сочи юг.
    Двете яхти-близнаци плават на дистанция стотина метра една от друга. На фона на Албена и Златните пясъци изглеждаме направо като на картичка. И двете яхти са вдигнали по един бял грот (голямо задно платно) и по един червен генакер (издуто като балон предно платно – нещо средно между генуа и спинакер). Класика!
    След Кранево обаче вятърът започва да отслабва и променяме конфигурацията на платната. Сваляме грота и вдигаме генуата. Логиката е проста – понеже вятърът идва точно отзад, сваляме задното платно, за да не прави завет на предното и вдигаме още едно предно, което разполагаме симетрично на другото. Така се образува нещо като ветрило. От Бизоне бързо схванаха идеята и постъпиха като нас. Сега двете яхти изглеждат точно като пеперуди в полет, с по едно бяло и по едно червено крило, които периодично си разменят местата, в зависимост от това дали попътният вятър духа повече отляво или повече отдясно. Тъй като генуата е по-плоска от генакера, тя стои по-стабилно на наветрената страна.
    Вятърът обаче продължава да отслабва и до 10:30 a.m. все още не сме се отдалечили много от Златните. През бинокъла наблюдавам ширналата се пред нас голяма зона на безветрие и чак при нос Галата на юг се вижда тъмната ивица на вдиганите от вятъра вълни. Бизоне решават да постъпят радикално и ни настигат на включен двигател и свалени платна. Този път е наш ред да следваме тяхната логика.
    След половин час навлизаме във ветровития Варненски залив и продължаваме с издути до пръсване платна. Оттук до нос Емине е повече от 45 морски мили и при стабилната скорост от 7 възела, която поддържаме, това означава, че до Несебър ще ни трябват още поне 8 часа непрекъснато плаване.
    Времето е чудесно за плаж, така че гледаме да се възползваме максимално. Виктор, който работи в Oriflame, ни е надонесъл “Sun care” с най-големите възможни защитни фактори. Супер, но, както се оказа в последствие, да придобиеш тен в нашия случай се оказа равносилно на подвиг.
    По някое време Крис ме алармира, че количеството на Royal cake-а клони към нула. Това не можеше да означава нещо друго освен lunch time. Не без гордост слизам в наклонената на 35` каюткомпания – все пак аз единствен от хората на борда, които могат да готвят, не се страхувам от морска болест. Вътре всичко се люлее в лудешки такт с вълните, а всеки предмет, оставен незакрепен, се свлича стремително по острия наклон. Днес задачата е сравнително сложна, защото трябва да се готви в движение и при вълнение, достигащо на места 3-4 бала. Поне има продукти.
    Обзалагам се, че при нулевата гравитация на орбиталната станция Мир е по-лесно да си направиш, например, шопска салата, отколкото в открито море… Крис и Елена самоотвержено се включиха в борбата с тенджерите, макар и на смени.
    Няма да описвам какво успяхме да приготвим, за да не предизвиквам у читателя хранителни халюцинации, само ще отбележа, че с ястията, които нашият изгладнял 11 членен екипаж лакомо похапна, можеха да се направят няколко нормални студентски купона. Чист въздух, море, апетит… Междувременно се разминахме с два големи военни кораба и вълните, които те бяха вдигнали, внесоха допълнителна емоция в трапезарията.
    Забелязвам, че Бизоне, които до момента плуваха на няколко линейни дължини дистанция след нас, решават да предприемат нова тактика. Яхтата им променя курса и започва да се придържа по-близо до брега. Явно чичото на Иван познава морските течения в района и смята да се възползва от това. Ние обаче продължаваме да сечем в открито море, поддържайки курс направо към нос Емине.
    През бинокъла различавам Камчия, Бяла, Обзор, както и няколко яхти с несебърска и бургаска регистрация. Разменяме си кратки поздрави по радиото. През останалото време разнообразяваме общо взето еднообразното плискане на вълните с Луис Амстронг, AC/DC, Стрейтс…Аз, Мамин, Дидо и Светослава вече си делим втора кутия KENT - Ели се присъединява към нас. Аперитивът е джин с лимон.
    С наближаването на Емине вълнението се усилва все повече. Крис и аз решаваме да се пренесем на носа, за да придадем повече стабилност на управлението. Усещането е по-силно, отколкото на Гондола-пират. Чувствам как през времето на това най-дълго досега пътуване яхтата, морето и вятъра постепенно се превръщат в част от всеки един от нас.
    Тактиката на Бизоне се оказа по-печеливша. Макар че траекторията им описа дъга, те изскочиха на четвърт миля отпред и вече заобикалят наклонените, врязани в морето скали на Емине. Ние пък заложихме на готиното настроение.
    Гледан от морето, нос Емине прилича на главата на огромен алигатор, чийто гръб продължава навътре в сушата по билото на Стара планина. Тук винаги е много ветровито. Оттатък, по южния склон, са се приютили Елените и Свети Влас, които заедно със Слънчев бряг и Несебър остават заслонени от големите вълни.
    Остава ни още час и половина път до пристанището. Вече сме на завет и просто се возим на едно платно. Всички ги е налегнал ужасен мързел. Аз решавам да си направя един прост географски експеримент. Оглеждайки брега с бинокъла, започвам да се взирам на там, където се очаква да лежи Несебър. В началото се виждат само вълни. След малко, зад тях започва да се показва върхът на някаква църква. След десетина минути от морето започват сякаш да изплуват покривите на най-високите къщи и накрая постепенно се подава и целият полуостров с неговите стръмни брегове. Да-а-а, Земята наистина е кръгла…
    Влизаме в пристанището, с победоносно вдигнати червени платна. Докато се разминаваме с някакво туристическо корабче, една русалка оттам ми праща въздушна целувка. Глътвам си граматиката сред всеобщия смях на компаниите от корабчето и яхтата. Момичето определено има най-разкошната грива, която съм виждал. Освен това май има и вкус!

    22.07.2000 събота. Противно на първоначалните ми впечатления Несебър много бързо ми развали настроението. Прекалено многото сергии и чалга заведения контрастираха по твърде печален начин на пустеещите улици. Последната красива жена очевидно си беше заминала с туристическото корабче и въобще от стария град се бяха изпарили и последните молекули от онази уютна атмосфера, която, все пак, още се усещаше при последното ми пребиваване тук. Тъпо, тъпо, тъпо…
    Явно и другите от компанията се чувстваха по подобен начин, затова и на другата сутрин никой не протестира от твърде ранния час, в който се измъкнах от спалния чувал и започнах да си стягам нервно багажа за плажа в Слънчев бряг. Всъщност греша. По някое време Мамин изпълзя навън, избелил очи и зъби, и ми заяви убедено, че ако смятам утре рано сутринта да повтарям същото шумно упражнение – той пък възнамерява довечера да ме върже за мачтата и да ме омотае като мумия, за да не шавам. При опита ми да си го представя така се разхилих, че всички окончателно се разсъниха.
    На плажа в Слънчев бряг Пламен изненада всички, защото се оказа, че е работил три години като спасител там. Аз пък се изненадах от себе си, установявайки, че “butterfly” вече е стилът, който ми се удава с най-голяма лекота. Изкарахме си чудесно и това, общо взето, ни компенсира помръкналото настроение от Несебър.
    Както и да е – следобед вече бяхме на път за Созопол. Пресякохме Бургаския залив при силен страничен вятър и високи вълни откъм левия борд. За да може яхтата да се удържа по курса бе необходимо непрекъснато маневриране с руля, а за това е нужна не толкова физическа сила, колкото координираност и усет за ритъма на вълната. Без да се хваля, това си го имам вродено и, когато дойде мой ред да поема руля, момчетата също го оцениха. Вече бях достатъчно подготвен, за да опитам да се справя с управлението чак до Созопол.


2004-09-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)