БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

БОРДОВИ ДНЕВНИК №1 Част 1 - Нордът

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ШЕПА МИДЕНИ ЧЕРУПКИ В ДЖОБА И ЯХТА В ПРИСТАНИЩЕТО (бордови дневници)

     Чудя се откъде да започна, защото доста преди самото ми тръгване се натрупа материал достоен за кратка военно-конспиративна новела. Но ще изрежа от пейзажа казармените галимации, съобразявайки се с някои разбираеми особености на настоящия текст, както и поради онова мое вродено и предполагаемо чувство за мяра, с което така и не успях да свикна…

    Та утрото на 17 юли 2000 г. ме завари в една кръчма на кея в Балчик waiting for the sun и проклинайки дъждовните облаци, които се бяха натегнали над белите крайбрежни хълмове. И без това вече си имах достатъчно ядове покрай предстоящата си почивка откакто от безгрижен easy rider изведнъж се бе наложило да поема нещата свързани с организацията и да се впрегна в цяла каруца неуредици. Само дъждовно време ми липсваше, за да тегля една майна на всичко и всички.
    Но не било писано…
    Няколко встъпителни думи за яхтата, която кротко ме очакваше на кея: “Одесос” е 11,5 метрово произведение от стъклопластика и алуминий, изработено и сглобено ръчно до последния нит по корпуса; в каюткомпанията спокойно ходиш изправен, има спални места за 8-9 човека, тоалетна, кухня, система за прясна вода, електрически генератор, навигационна апаратура и всичко необходимо за удобен живот и далечно плаване. С платната развиваше максимална скорост 10  възела, а в случай на безветрие имаше оборудван дизелов двигател. Разкош!
    Това добре, само да можеше отнякъде да се намери и капитан за това чудо, защото човекът който му беше вдъхнал живот и го управляваше – кап. Неделчо Куртев се бе разболял внезапно и предната вечер се оказа, че се налага да остане в София.
    Останалите от групата щяха да пристигнат в рамките на 2-3 дни, а аз, Виктор и Елена така или иначе вече бяхме дошли. Положението бе безутешно, но вече просто не можехме да спрем дотук. Решихме да поизчакаме няколко дни и да използваме яхтата за безплатен хотел, приемайки любезната покана на собственика с надеждата, че той скоро ще се възстанови и ще пристигне. С Виктор вече си бяхме взели десетдневни отпуски от казармата (което не е концерт по желание), а колкото до Елена – тя като негова млада съпруга вече се бе научила да дели военните несгоди на също така младия си мъж. Тримата въобще и не подозирахме, че още на обед ще се състои първото ни плаване за този сезон.
 Събитията се развиваха като на филм. Времето се оправи, а двамата симпатяги, на които капитана бе оставил да ни предадат ключа от яхтата бяха част от една великолепна компания, която ни покани да излезем с тяхната яхта.
    “Норд” е два пъти по-малък от “Одесос” и разчита единствено на вятъра и платната. Класическа малка яхта без моторен двигател, но с внушителна история. Бе преминал 4 пъти Атлантика по време на няколко издания на регатата “Остар”, която е за самотни мореплаватели. По този случай имаше актив от 4 награди “Златен глобус” като едно от плаванията е било осъществено от жена!
    Сега на борда на път за Албена бяхме 7 души – всички между 23 и 30(+/-) години и с присъщата за възрастта и за подобни пътешествия лекота на общуване твърде скоро престанахме да си бъдем непознати. Дидо и Пешо-Мамин бяха пристигнали предния ден, за да участват заедно с Иван и Норда в една регата, която така и не стартира поради липса на спонсор.  Иван – капитана на Норд се оказа син на нашия капитан и тъй като двамата не живееха заедно не беше в течение на детайлите на планираното от нас пътешествие, но се запали от идеята да плаваме заедно на юг, обикаляйки българското Черноморие Последният от тяхната група беше Иво – българин от Канада, мълчаливец и компютърен специалист. Всъщност и четиримата работеха в тази сфера – кой като програмист, кой като web-дизайнер, кой като network manager или нещо от сорта.
    Докато обсъждахме последните начини за хакване на сметките на GSM апаратите, Балчик се размиваше в далечината, около нас се разливаха спокойните лъчисти води на широкия залив, а отвесните варовикови брегове бавно отстъпваха на разкошните плажове и хотели на Албена. Понеже бризът духаше откъм брега с приближаването към плажовете се наложи да лавираме плувайки под остър ъгъл срещу вятъра. Яхтата пореше вълните накренена на 40 градуса ту към левия, ту към десния борд сред опияняващия плисък на водата и изпъващите се до краен предел платна. Незабравими първи впечатления!
    По някое време забелязахме, че нещо се носи към нас точно срещу носа. За всеобщ възторг успях да различа през бинокъла, че това е огромна надуваема косатка очевидно завлечена навътре в морето от крайбрежния бриз. Естествено, че зарязахме всичко друго и се втурнахме да я гоним. Всички се чувствахме почти като герои на Хемингуей от “Старецът и морето” – какво от това, че кита-убиец бе от latex и сгъстен въздух. Когато най-сетне уловихме косатката я вързахме на буксир зад борда. И започнахме да се оглеждаме за още.
    И наистина – морето бе пълно с надуваеми играчки издухани от брега. Топки, надуваеми възглавници и пояси. Скоро яхтата започна да става тясна от плячката, а ние стигнахме до Албена. За съжаление същия този вятър, на който дължахме странния улов бе отвял навътре в морето топлите повърхностни слоеве и водата дори покрай брега бе едва 12-15`C.
    Скръъъц! И килът на яхтата заора в пясъчното дъно, но на никой не му се прегазваха оставащите 50-ина метра до плажната ивица. Общо взето през първия ден се задоволихме да разглеждаме красивите курортистки през бинокъла, докато един дебел германец не успя най-сетне да привлече вниманието ни. След като половин час бе подтичвал по брега и шумно бе ръкомахал нагазил до колене във водата, най накрая се бе пробвал отчаяно да се хвърли да плува към нас и сега всички с интерес наблюдавахме как с разкаян вид и твърде пъргаво за възрастта и килограмите си подскача към сушата опитвайки се да избяга от студената прегръдка на ленивите вълни. Щом се добра до брега отново започна същото безинтересно занимание. Накрая вятърът довя някаква по-смислена фраза, нещо като “…grosse fish, grosse fish…” Тоя нещастник си бе познал косатката! И си я искаше!!!
    Това разбира се нищо не означаваше, но на Иван изведнъж му хрумна Тимуровската идея да му я дадем. Помоли един “колега” с водно колело да откара кита до брега и дори отказа да изпратим бележката, която специално измислих за германеца: “grosse fish = ziben bier”. Срам! Когато всичко свърши дебелият източно!!!германец ни махаше от брега заедно с две хилави германчета, понесли нашата любима косатка на гръб, а на мен ми се драйфаше от яд.
    Такава безкористна, та чак стигаща до самоощетяване честност съм срещал само високо в планината или в открито море. Всъщност именно благодарение на това благородство на Иван и на баща му, аз и моите приятели си позволявахме цялото това аристократично летуване почти free of charge. Черпих компанията проклетите “ziben bier”.
    На връщане вятърът бе попътен и постоянен затова опънахме спинакера огромно шарено платно с форма на балон. И полетяхме върху надигащите се вълни. След час вече влизахме в пристанището на Балчик, а вечерта вдигнахме първото от поредицата вълшебни партита на голямата яхта.

    На другия ден 18.07.2000 отново бяхме на Норда, този път на път за Златните пясъци, прекосявайки множество от малки зони на безветрие, накъсвани от немощния бриз. На Златните има пристан за яхти, така че ни се удаде възможност да поплуваме, ако не на плажа (в морето просто не можеше да се издържи повече от 5 минути), то поне в многобройните басейни на крайбрежните хотели.
    Тръгнахме си късно и на връщане ни хвана трайно безветрие. След като час преди това по няколко косвени признака бях успял да доловя обръщането на посоката на вятъра и скорошното му окончателно замиране нямаше как да не забележа и, че познанията ми по политическо прогнозиране (при цялата им съмнителност) успешно сработват и по въпросите на метеорологията. Ха-ха…
    Полюшвахме се около 2 часа в притихналото безветрено море само на миля пред пристанището на Балчик, а единственото, което можехме да направим бе да държим “fuckания нос в посока на fuckания порт”, ако не за да имитираме движение, то поне за да запазим достойнство в собствените си очи.
    Най-сетне точно преди мръкване дойде “Бизоне” – яхтата близнак на Одесос – собственост на чичото на Иван и изтегли нашия окаян Норд позорно на буксир. Носителят на четири Златни глобуса изглеждаше нелепо като шамандура вързана за гърба на кит.
 


2004-09-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)