БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Жертва

Мая Георгиева Митрева (дракуул)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Във блатото на мислите лежи удавник.. Заплетен в коренищата на спомените черни.... Преди да стане сам вода живот ми подари.. А после стече дъх и безднадежда болка дробовете му погали .. Аз пазя го , сърцето му изядох И помня го...живецът му аз подсъзнателно попих Горчилката на черният му дроб изпих във чаша А за ръцете му ..запалих огън,май... тъмата да накажа.. Убих го... да,признавам, аз убих за да живея.. Кръвта на любовта духовна аз отрекох, за да нахраня плът.. Наказана ще се преследвам вечно.. Но..трийсете ми сребърника стичат се във вените хранително и течно... Наказана.ха..липсва сянка, липсва грях... И.мъката ми....аз сама съм и обичам се такава.. Ооо,черна съм..аз любя силно , както мразя.. Във вечността ми гордостта е моята проказа... А в спомените пазя моят си удавник... И сокът на смъртта му храни ме с живот.. Така избра, единствено си жив със мен във обичта живей, погребвам те,но със целувка благодарна за кръвта Аз тръгвам си от мислите си..вечна, тъжна и сама.. Убийца на мечта, за да живее свободата.. Какво пък..сбогом.. аз така обичах Убивах светло, в тъмнината ми някой срича погрешни магии..свободна съм ,ти пък си мъртав..сърцето ми тича.. Нощта сама кърви, любовно среброто изтича...
2004-09-01