БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Прощално

Павлина Стаменова (павлина)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Ранена тишина

    В памет на поетесата
    Петя Йорданова
Запалих пред иконата свещица. Молитва промълвих за упокой... Да можех да погаля със десница косите ти -- ръкойка златна в зной. На глътки, до насита пак да пия от погледа ти слънце, синева... Да ме омаят с песенна магия най-чистите, най-нежните слова. Гори... Гори спасената жарава! Сълзи от огъня си пожела... Над есенно огнище зазорява. Къде летиш с обжарени крила? Не бе осеян пътя земен с рози... Но ти успя! Под звездния покров, сама -- сред лудогорски коловози, иззида с песни къща от любов. Спи... Спи, кошуто луда-синя птица! Не искам да те будя със цветя... Вземи от моето сърце искрица. Там, в пътя Вечен да ти свети тя.
2004-08-26