БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Синята люлка

Павлина Стаменова (павлина)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Ранена тишина

Ти още над съня ми се люлееш... Трептиш в деня ми с песенна дъга. Къде си -- пак приспивно да запееш и утешиш децата ни сега... Подобна, синя люлка -- зная -- няма в най-скъпия, луксозен магазин. Ръждивите халки -- с гласа на мама припяват ми как бабиния скрин, пропуканият -- от моминство, дето я следвал вред с кенарено лице, превърнал се във люлка за детето под тръпнещите бащини ръце. Навярно песни баба ми е пяла, люляла ме е мама на ръце... Но ти едничка в мен си оцеляла -- с проядено от дървояд сърце. Да ми припомняш детството, което с къдриците отрязани мълчи, как в тебе татко отразил небето. А ти го върна в моите очи! С безброй съзвездия -- в безлунни нощи, със птици и неземни светове... Длъжница съм ти за това, че още любов не мога да деля на две. И затова небето ме наказа -- добра да бъда и към своя враг, безсилна да съм -- даже да намразя, да не прекрачвам бащиния праг. Две късчета небе в очите нося, от песен люлчина -- в сърцето жар. С тях и през огъня ще мина боса... И пак ще благославям твоя дар!
2004-08-23