БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Припомняне

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Отмина времето на надбягването.
На прага кротко седим и допиваме минало.
Започнахме тихо да се избягваме
в умора от тежкия път,който изминахме.
Летата ни минали вече не стигат,
за да създават усещане за идиличност.
Самотата като ловец ни настига,
макар да се крием от зорката и циничност.
Иска ни се да сме слънчев отблясък
все още в очите и в душата на другия.
Несбъднатост мътна,изгубила блясък,
ни спомня тихо,че вече се губим.
Изтъркахме прага от нощното взиране.
Звездите ни падат безмерно далече.
Защо ли усещам,че,всъщност,умираме,
че даже сме мъртви мъничко вече.
Красотата не вярвам да е тъй илюзорна,
че сила да няма духа да ни върне.
Помня я още божественобезпризорна,
и си мечтая чрез мене да я прегърнеш.
Ще лумне ли нейният огън в страстни езици
или ще наметнем в студа доверие овехтяло.
Значение няма,разширените ни зеници
не виждат лъжата в истината ни остаряла.
В такива ли мигове скачат зад борда
моряците вечни,прекосявали бури и океани.
Може би.Дочули подканящите акорди
на мечтите си в звън на последни камбани.
Не искам за двама ни подобно завръщане
към онази любов, дето с тебе бавно погубихме.
На прага стоим и тихичко се прегръщаме
и си спомняме жаждата, с която се любехме.