БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Последна люлка

Върбан Каменов Реков (lukcho)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:


                         В памет на едно момче


Едно хлапе прегърна люлката на мъката
и с нея полетя над мрака,
да бяга хвръкна от разлъката....
Любовта люлееше земята под краката му,
отчаянието му даде тласък,
да я запази вечна

Защото всичко е любов
начало или край,
мечта или реалност, 
не е ли все едно, 
като да дишаш и издишаш..... 

Една е вечната любов
и първа и последна,
не я остави да си иде........

По устните му има алено,
в очите му любов застинала,
лекото му тяло е захлупило земята,
а люлката е само късове желязо